За нуждата от промяна
След всяко изпитание следва равносметка.Пътят към победата е труден.Е,има и преки пътечки,но мен те никога не са извеждали на правилното място.Всичките ми победи са изстрадани.Отстрани всичко е лесно,хората виждат,че живееш в лукс , че имаш добро образование и тяло на модел.Малко си дават сметка,че това се дължи на часове работа,часове потене във фитнеса, часове четене на книги и нестихващ стимул за развитие,а не на 24-часово посещение на елитните клубове,дискотеки и молове. И без тях не може,защото живеем в такова общество,но нека това бъде наградата за добре свършената работа,а не основно занимание и верую в живота.Няма какво толкова да изпуснем,ако една вечер не хвърляме салфетки и не сме на ВИП сепарето.Но ще изпуснем много,ако дори една сутрин не посрещнем изгрева с любим човек…ако дори веднъж изпуснем да се насладим на дъгата след проливен дъжд… И в заключение: Избирам трудния път,път,който е трънлив ,но когато го извървя сама,без ничия подкрепа,ще знам ,че резултатът е 100 % собствен.Тогава удоволствието е по-голямо,а няма нищо по-хубаво от това да се насладиш на собствените си успехи,постигнати с много труд и постоянство.Единственото ,което е нужно тук,е силна вяра.По пътя се срещат много хора,които казват,че са до теб,но по различни причини си тръгват,и ако си разчитал на тях…губиш всичко! Затова единственият човек,на който трябва да имаш доверие,е този в огледалото !!!Никога не се отказвайте от мечтите си !!!
Всички трябва да осъзнаем нуждата от промяна ,от глобална промяна .Тази промяна е наложително да започне още от семейството-това е първата малка група,в която се потапя малкото човече,когато дойде на този свят.Това екзистенциално въведение в социалния свят е задача на родителите .В случай,че те не научат детето си на основните принципи на общуване и комуникация, ако не го научат да изразява чувствата си /т.нар.емоционална интелигентност/,нямат право да се сърдят на детските учители в яслите и градините и на учителите в следващите степени на обучение.Тичам по 10 км. всяка сутрин и наскоро станах случаен свидетел на случка в парка.Дете,което затичвайки се към езерото , падна,а майката,вместо да го гушне и успокои с думи,допълнително го удари с ръка,в която ,забележете,държеше цигара.Всичко това ме накара на път за вкъщи да размишлявам по тази тема и да си дам сметка,че когато създам семейство,ще си поставя за цел да нахраня духовно децата си,противно на днешното поведение ,демонстрирано от голяма част от съвременните млади родители,за които най-важното е децата да имат пари в джоба,хубав телефон,дрехите на известни марки …Тези деца ще израснат с погрешната представа,че всичко в живота се постига с лека ръка.Но идва време ,в което трябва да се отделиш от мама и тати и да поемеш живота си в ръце.А това няма как да се случи,ако си свикнал да получаваш всичко наготово.Сблъсквайки се с тази жестока истина,някои младежи развиват патологии,други се затварят в себе си ,трети стават агресивни… списъкът е дълъг,но при всички случаи това не води до нищо добро.Тогава как искаме отговорно общество,щом бъдещето му се базира на елементарни ,битови нужди.За да достигнем до върха на пирамидата,до самоактуализацията,ние като деца трябва да сме получили базовите потребности от любов и закрила.Няма как те да бъдат заменени от маркови телефони ,маркови дрехи,коли,парфюми и луксозни предмети.Няма как общуването очи в очи да бъде заменено от чат и и-мейли.Когато децата не изпитват емоционална депривация,когато получават реалните ориентири за успех в живота,тогава личностното развитие ще се превърне в техен приоритет.В противен случай това няма как да се случи.Нека се замислим,защото сама птичка пролет не прави,но всяка голяма промяна започва с една крачка.Нека я направим днес.
Автор: Любомира Димитрова
Активна среда 