Архив

Monthly Archives: август 2015

Обучавайки се в сферата на психологията,работата ми с деца и сблъсъкът с характерите на техните родители,ме кара да се чувствам някак тъжно.Тъжно,защото всеки родител води на психолог своето дете с желанието психологът да размаха вълшебната си пръчица и да промени детето в по-добра посока.Как може да настъпи  внезапна промяна в едно такова по начало чисто и невинно създание?Та на ли родителите са тези,които са били тези,от които то е попило основата на поведението,което демонстрира.Всички деца са палави,но това съвсем не бива да се диагностицира с хиперактивност или да се лепва етикет“лошо дете“.Та нали семейството е първата малка социална група ,в която се потапя детето след раждането си.В този ред на мисли,родителите трябва да се замислят какъв пример дават на наследниците си,а не да търсят вината в невинните създания,които трудно осъзнават ,имайки предвид крехката им възраст,смисъла на думите,заканите,размахванията с пръст,дори повишаването на тон, а подражават на поведението на родителите.Едно такова дете,чието мнение и желания са неглижирани още в ранна детска възраст,пречупва нещо в себе си.Така несъзнателно,с години,обществото ни създава младежи,дори хора на вече зряла възраст,останали с някакъв недооценен талант или черта,което рязко се отразява на самооценката,която е видимо понижена.Това води до изпадане в депресивни състояния,а в най-лошия случай на тежка депресия-дори и до суицидни опити.

Като че ли тази негативна линия се прокрадва и в училището.Родителите сякаш са глухи за това с какво иска да се занимава детето им,вманиачавайки се то да е всестранно развито,да има умения ,оценени с отличен във всяка една област.Има деца,на които това им се отдава..но има и такива,които имат един талант,а в това няма нищо лошо-напротив-тези деца от малки знаят какво е призванието им живота.Болната амбиция на по.голяма част от българските майки/визирам майките в качеството им на базисен възпитател на детето/ стига до там,че ако детето има отлична оценка по български език,а по математика-добра или много добра,майката тръгва да записва детето си на частни уроци по математика,защото там „нещо куца“.Логичното е детето да развие потенциала си в областта на езиците,защото явно там е скрит талантът му…но родителите са на друго мнение..За съжаление-погрешното мнение,което обаче рефлектира върху детето и се връща като бумеранг с ударна сила в следващите години.Още в ученическа възраст,малкият човек,все още търсещ себе си, осъзнава,че не е добър в дадена област, а не акцентира върху прекрасния талант в друга сфера,който може да превърне в професия и призвание.

Излишно е да споменавам и недообмислените уроци в учебниците,написани от екпертни лица ,в много случаи  те не са  заставали дори един ден зад учителската катедра.Материалът е поднесен по неразбираем и недостъпен за децата начин,пред които единствената алтернатива е да заучат наизуст голяма част от заложената информация по темата.Не се прилага  методът  на  информирания избор,базиращ се на прослушване на целия урок,и последващо отсяване на децата на най-важното.Стимул за тях би било да потъсят допълнителна информация по темите,направили им по-голямо впечатление.Включването на играта като форма на обучение в началните училищни класове,със сигурност би дала по-добри резултати .

И въпреки проблемите в образованието,нека не забравяме да споменем бългаският учител,който преподава ВЪПРЕКИ системата и се старае да научи учениците си на много по-важни уроци от тези ,написани в учебниците!Тези уроци са по-трудни запреподаване и само едно любящо учителско сърце е снпособно да побере любовта на цял клас свои деца и да я раздава така безвъзмездно.

Аз виждам светлинка в тунела,но както обичам да казвам, „сама птичка пролет не прави“-трябва постоянство,общи усилия и търпение!!!


Автор: Любомира Димитрова

Реклами