Израз на човещина

Това не е статията,нито пък авторът,които ще променят вашия живот. Това е призив на един гражданин в повърхностно общество да бъдем по-добри един към друг, да сме малко повече хора с човещина,съхранена в душите ни. Надявам се да ви насърча поне малко да бъдете съучастни към живота на хората около вас.

Всеки ден срещате поне стотици хора,които минават по един или друг начин през вашия живот. Може би не го осъзнавате веднага, но мнозина от тях ви правят впечатление. Замисляли ли сте се защо тинейджърът в метрото е толкова нещастен? Защо старата дама до вас е с толкова тъжни очи? А продавачката в нон стопа защо е толкова ядосана? А някога спирали ли сте човек по пътя просто за да му задете най-прост въпрос или да го поздравите с усмивка?

А защо не го правим? Какво губим ако се усмихнем на непознат? Какво печелим – една неочаквана усмивка в отговор или объркан израз на лицето. Защо вместо да протягаме ръка обръщаме гръб към хората?

Преди седмици случайно се натъкнах на едно момиче,което тихо плачеше в един ъгъл. Не можах да продължа по пътя си. Не зададох въпроси просто й подадох салфетка, а искрицата благодарност в очите й си струваха петте минути от моя живот.

Това беше моят израз на човещина.

А вие човекът,който искахте да станете като малък ли сте? Гордеете ли се с човека, в който се превърнахте?

Автор: Б.Хасан