Архив

Monthly Archives: октомври 2015

1511480_286864204771540_1586687602_n


Погледнете се в огледалото и се запитайте: „Какво искам да правя до края на живота си?“ … правете това.

Гари Вайнерчук

Реклами

„Правото на човек да работи това, което желае, да харчи това, което печели, да притежава собственост, държавата да му бъде слуга, а не господар [...] Това са основите на свободната икономика. И от тази свобода зависят всички останали свободи.“ - Маргарет Тачър


На 18 годишна възраст големият руски писател Лев Толстой формулира правилата, които ще следва в живота си:

1. Ставай рано (5 часа).

2. Лягай си рано (между 9 и 10 часа).

3. Яж умерено и избягвай сладкото.

4. Опитай се да вършиш всичко сам.

5. Имай цел за целия си живот, за част от живота си, за по-кратък период, за всяка година, за всеки месец, за всяка седмица, за всеки ден, за всеки час и за всяка минута. Жертвай по-малката цел за по-великата.

6. Стой настрана от жените.

7. Задуши желанието с работа.

8. Бъди добър, но опитай никой да не го разбира.

9. Винаги живей по-евтино, отколкото можеш да си позволиш.

10. Не променяй нищо в начина си на живот, дори да станеш десет пъти по-богат.


Източник: economy.bg

Тази статия е посветена на нещо много важно, което присъства в живота на всеки високо ефективен човек, а именно дневника. Скоро получих поредното запитване от сорта на “Защо е важно да водим дневник и какво е добре да съдържа?” от един от участниците в Ivo’s MasterMind Group.

Преполагам, че много от вас също си задават подобни въпроси от дълго време. Аз самият от малък имам някакво влечение да си водя дневник. Желанието се изразяваше в това просто да пиша нещо някъде и то да е мой спътник.

Просто усещах, че това е правилно и трябва да го направя, но все нещо ми липсваше. Нито знаех за какво да пиша в него, как да го напиша, от къде да започна, колко често да пиша, какъв дневник да избера и т.н.

И както всички знаем, когато поискаш нещо истински, ще го получиш. Един ден преди няколко години, когато още бях готвач, тогавашните ми шефове бяха много осъзнати хора и кажи речи покрай тях си отворих очите за света, за което много им благодаря.

Те ми подариха първия дневник. Тогава започнах да се интересувам какво и как точно да пиша в него, за да ми е от полза. Сега ще споделя с вас какво научих за воденето на дневник.

Както всеки път казвам (просто искам да е ясно) няма да преписвам някакви си чужди мнения и статии, а ще ви дам информацията, която е тествана лично от мен.

Това ми е работата. Да приемам големи количества от информация, да я тествам, да я рафинирам и да ви дам само най-доброто и работещото.

1. Защо е важно да водим дневник?

Воденето на дневник е тип ритуал. Той ви помага да:

  • Останете свързани със себе си.
  • Помните мисията си и голямата картинка.
  • Следите прогреса и целите си.

Какво имам предвид с тези 3 неща?
Как човек се свързва със себе си? Като разговаря със себе си. Ние разговаряме със себе си нон стоп, въпреки, че много хора ги е срам да си признаят, че в главата им тече разговор с някой, защото си мислят, че ще ги сметнат за луди. За радост, ако съм си свършил добре работата тук няма такива ограничени в съзнанието си хора.

Та, когато разговаряте със себе си вие създавате нови и нови мисли и както много добре знаете новите мисли минават и заминават, за това трябва да има място където да се складират. Дневника ви е идеалното място за тази цел. По-добре от хвърчащи листчета, които със сигурност няма да ви липсват дори и да имате дневник повярвайте ми 🙂

Какво значи да помним мисията си и голямата картинка? Всеки си има някаква мисия, която да изпълнява и най-добре тази мисия да е написана в дневника ви, за да се връщате към нея и да си я припомняте редовно. Под голямата картинка имам предвид не само вашата мисия, но и вашите ценности и правила, които сте си заложили да следвате независимо от всичко.

Как да следите прогреса и целите си? Това е най-лесното. Най-малкото в края на всяка седмица просто преглеждайте предварително зададените цели от предната седмица и отбележете изпълнените и пренасрочете неизпълнените за идната седмица. Ако твърде често местите неизпълнени цели за следващата седмица, то тази статия може да ви е от полза 🙂 ОТЛАГАНЕТО

Целта на тези 3 точки е да ви държат мотивирани и вдъхновени. Това ви е нужно, за да постигате постоянство в преследването на целите и мечтите ви. За това служи и секцията Мотивация, където винаги може да отидете, ако чувствате, че се предавате под напрежението на собствения ви ум.

Разбира се, можем да влезем много на дълбоко във всяка една от тези точки, но това ви е напълно достатъчно като начало. Нали знаете, че победителите ги интересува предимно КАКВО и ЗАЩО, а отказващите се ги интересува само и единствено КАК.

В тези 3 точки се съдържа вашето ЗАЩО. Ще водите дневника си, заради тези 3 неща. В този дневник вие сте себе си, той е вашата собствена карта на успеха. Ще следите какво работи и какво не работи за вас. Умните записват, а глупавите помнят, нали?

Какво е добре да съдържа нашия дневник?

Тук ще ви дам 10 специфични неща, които може да съдържа дневника ви.

1. Мисията ти

– В началото на дневника си може да напишете мисията, която ще ви мотивира и ще ви напомня на къде сте тръгнали.
– Мисията описва какво и как ще правите и с каква цел. Мисията ви може да има 2 версии. Кратка в една сентенция и дълга – тип манифест – на цял един лист, но не повече.

Темата за декларациите като мисия, цел, ценности и визия е обширна и за това ще отделя специална статия за това по натам.

2. Целите ти

– Какви цели, трябва да постигнеш?
– Кои 3 действия, трябва задължително да направиш за всяка цел, за да бъде изпълнена?
– Отбелязвай постиженията всяка седмица – изберете си награда за всеки път, когато имате поне 5 постижения в седмицата – награждавайки се повишавате себестойността и увереността си

Дневна доза благодарност

– Няколко минути на ден в изказване на благодарност, повишава средното ниво на щастие с 25%. Антидепресантите пасти да ядат.

3. Любимите ти цитати

– изваждай си сентенции, които те разчувстват

4. Записвайте си прозренията и идеите (ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!)

5. Мечтай на едро

– Напиши 50 неща, които ще ти вземат ума, ако се случат. – това е супер готино и зареждащо упражнение

6. Местата, които искаш да посетиш

7. Хората, които си срещнал и искаш да срещнеш

– Пиши с какви хора си се запознал/а и специфични за тях неща, с които са ти направили впечатление.

8. Нещата, които искаш да преживееш

9. Напиши историята си такава каквато искаш да бъде

– Това е вашата история, това е вашата книга. Вие пишете сценария, всяка дума от него, чрез мислите, които мислите и действията, които предприемате или не предприемате.
– Обрисувай как изглежда голямата картинка след 3 години
– Обрисувай как изглежда голямата картинка след 1 година
– Какво трябва да се случи, за да стане това реалност?
– Как трябва да протече следващата една година, за да се изпълни голямата картинка?

10. Направете си умствен душ

– Просто “свали” всичко от главата си на лист хартия. Пиши поне 10 мин. без да спираш. Вземи дебел червен маркер и задраскай всички неща, които не зависят от теб, нямаш намерение да правиш или просто не ти се правят. Останалите ги запиши на ново на чист лист. Ще усетиш моментално облекчение.

11. Започнете да пишете – всичко

– Какво знаете
– Какво искате да знаете
– Отговаряйте на въпроси, които биха ти задали или вече са ти зададени от хората относно някакъв аспект от живота ти.-

    • Отговаряй честно, просто и ясно.
    • Започнете ли да овъртате и да пелтечите, може само да наблюдавате как скалата на доверие намалява.
    • Затова бъдете готови за всичко.

12. Прави си колажи в дневника (тип табло за визуализация)

Това са моите съвети за “Защо е важно да водим дневник и какво е добре да съдържа?”. Аз не използвам всички тези техники. Опитал съм ги, но съм си избрал няколко, които си резонират най-добре с мен. Съветвам ви да направите същото. Все пак това го правим, за да сме мотивирани и с чисто и ясно съзнание, а не за да се претоварваме.

Пожелавам успех на всеки от вас!


Автор: ИВО ДИМИТРОВ ; Източник: НЛП БЛОГ – ИВО ДИМИТРОВ

Почти всеки  е чувал в живота си поне веднъж да му казват,че има талант да прави нещо – било то да рисува, да пее,да свири на някакъв инструмент,да пише стихове,да се изказва правилно…

Списъкът е доста дълъг… Талант,дарба…

Няма да забравя ученическите си години. Смело мога да кажа ,че това са най-хубавите в живота ми до момента.Години на усърден труд над книгите,съчетан с безгрижието на юношеството .Бях перфектна  по всеки един предмет и оценките ми го показваха.Стараех се и нещата ми се получаваха.И до ден-днешен съм перфекционист,но не мога да подмина едно страшно явление ,ширещо се в наши дни.Все повече се натрапва идеята,че децата трябва да имат отлични оценки по всичко…От скромните ми наблюдения в продължение на три месеца в Център за развитие на детските таланти ,успях да стана свидетел на немалко случаи,в които идват родители да записват децата си на частни уроци по предмета,по който децата им имат проблем…

Понякога съм на мнение,че това е типична черта на българина-да се хваща за негативното..Може детето да има отличен по литература,но посредствената оценка по математика,например,кара родителите веднага да акцентират върху нея ,забравяйки да се фокусират върху прекрасното представяне по литература..Логиката в тези действия ми се губи..Вместо детето да продължава да се развива по литература,да постигне наистина по-задълбочение познания по избрания предмет,сякаш тези амбициозни родители се опитват да преначертаят пътя на наследника си ,противопоставяйки се на неговите заложби и таланти…Така създаваме кадри,които учат само за диплома,а утрешният ден ще пълнят кафетата и дискотеките,ще търсят безрезултатно работа,или пък ще започнат такава и ще я работят с неохота..

От този порочен кръг може да се излезе само тогава,когато децата сами избират пътя ,по който да вървят и само тогава,когато срещнат безпрекословната подкрепа на своите близки хора…В противен случай,картинката не е много приятна за описание…За това родители,отправям апел към вас,бъдете до децата си,съветвайте ги ,подкрепяйте ги, напътствайте ги,давайте съвети,но не се натрапвайте,позволявайте на вашите наследници да взимат сами важните решения в живота си.Ако не го направите,децата ще виждат своеобразен враг във вашето лице и всичките им действия в живота ще бъдат продиктувани от решения взети под влияние на насадена неприрязън,инат и самонадеяност..Но вината ще е не тяхна ,а ваша..Помислете,избройте до 10..и тогава предприемете действие спрямо децата си.. Има резултат


АВТОР : ЛЮБОМИРА ДИМИТРОВА

Колко пъти си се чувствал изгубен? Учиш едно, работиш друго и ти се занимава с нещо съвсем различно. Би рискувал, би вложил всичките ти сили в него, но само ако знаеше какво е. Животът, мислиш си, не може да е толкова безвкусен – университет, работа, пенсия и край. Животът трябва да е вълнуващ като скоростно влакче – има скокове и спадове, но винаги е изпълнен с емоция, понякога дори адреналин.


Знаеш ли, повечето хора сме изгубени. Търсим пътя си в огромен лабиринт с много задънени улици и клопки. Често се отчайваме, съмняваме се дали някога ще намерим правилната посока.  С малко късмет в такива моменти срещаме хора, които вече знаят накъде са се запътили. Те са живото доказателство, че няма нищо лошо в това да се луташ. По-добре е да търсиш неуморно, отколкото да се примириш.

Мая Донева е едно от тези доказателства. Лутането й започва с пътувания на стоп из Европа и участие в доброволчески проекти. Прекарва девет месеца в Чехия и още половин година в Полша, но ключови се оказват едва четири дни в компанията на тренер. За този кратък период Мая се запознава от близо с неформалното образование. Идеята, че ученето не е насилствено наизустяване на безполезни факти, а ценно и приятно занимание, я очарова. Изведнъж търсенето на Мая добива крайна точка – да стане тренер. Но лутането й из лабиринта едва сега започва, защото тя няма идея какво образование се изисква, къде може да добие нужните квалификации и дали тази професия изобщо има реализация в България.

Завръщайки се на родна земя Мая става част от проект, който търси бивши доброволци за обучение на чужденци. Сякаш естествено нещата започват да се нареждат. Нищо, дори крайно ниските доходи и неясното бъдеще на тренер професионалистите, не може да спре Мая. Защото откриеш ли веднъж правилната посока, трябва да я следваш неизменно. „Мисля – казва тя, – че е въпрос на постоянство . Това да не се откажеш е клише, обаче много хора се провалят точно защото се отказват.“

Няколко години по-късно Мая вече е професионален тренер-обучител за тийнейджъри и възрастни. Тя им помага да се самоусъвършенстват в сферата на комуникациите, междукултурния диалог, социалните умения, работата в екип и лидерството. Нейните обучения провокират участниците и пораждат диалог. Разликата между тренер и учител е същата като разликата между това да седнат всички в кръг вместо един зад друг. В залата на обучителите всички са равни, включително и по авторитет.

Всъщност да откриеш мечтаната професия не означава, че си открил и мечтаната работа. Понякога тази работа не съществува. Тогава ти остава само едно – да си я създадеш. Преди година Мая и Стояна Стоева основават The Social Teahouse, мултифункционално пространство за срещи, събития и презентации. В чайната се предлагат обучения и първа работа на младежи от институции и млади хора в неравностойно положение. Нали знаеш колко е трудно да започнеш професионалното ти развитие като дори за стажант се изисква опит. А уменията за управление на времето и личните финанси, създаването на работни навици и познанията за функционирането на институциите са толкова незначителни, че липсват в програмата на абсолютно всеки университет.  В Чайната се преподават точно тези „малки“ неща. Тя дава на младите начален тласък, когато е време да се гмурнат в търсене на реализация.

Да следваш твоето НЕЩО понякога звучи нелепо, изглежда нелогично, но винаги го усещаш като крайно наложително. Ако вече си открил крайната ти цел – не я захвърляй! Ако изобщо нямаш идея какво търсиш – не спирай да се лудаш, да опитваш нови предизвикателства и да търсиш възможности. В един момент парченцата от пъзела се нареждат и виждаш, че вече имаш карта за твоя лабиринт.


Автор: Евелина Миленова

Източник на публикацията: uspelite.com