Архив

Monthly Archives: ноември 2015

2471-choveka-ot-rabotosposobnoto-naselenie-na-obshtina-kotel-e-bez-rabota-187154

Източник на изображението: manager.bg

Понякога се случва освен основната си работа, да работите още една или дори две допълнителни. Някои от вас по този начин докарват необходимият си финансов доход, други реализират творческия си потенциал, а някои се доближават до мечтата да имат собствен бизнес. Причината за това, че искате или Ви се налага да правите кариера на няколко работни места, не е толкова важна. Важното е това, че понякога се натоварвате прекалено много и не успявате да съчетавате успешно всичките си работи и личният си живот. Read More

hote-business-plan

Изображението е от тук: http://www.key2propertymanagement.com/

 

За да притежаваме ценни умения и навици, е нужно да отделим от времето си, докато ги овладеем. Но овладеем ли ги веднъж, дълго време ще берем плодовете им. Тоест: отделяйки от своето време в овладяването на ценни умения и навици, ние правим дългосрочна инвестиция; инвестиция в собственото ни бъдеще.

Наскоро от популярната платформа за всякакви житейски въпроси Quora попитаха хората: „Кои са най-трудните за овладяване умения, но и най-ценни в дългосрочен план?“. Read More

Гражданското общество не е непременно свързано с политическата обстановка в дадена страна. То не е непременно свързано и с дадена страна, всъщност. Например, когато Римската империя е спряла да съществува, населението е продължило живота си, мака и векове да не се е идентифицирало с конкретна държава. Гражданското общество, според мен, дори не е свързано с града и самото понятие е неточно. То е съставено просто от компонентите, които го изграждаят- тоест съвкупността от хората, които споеделят обща раса, език, религия. Гражданското общество винаги дава своите плодове, като по- малко или повече плодородна земя. То ражда своите водачи, търпи своите угнетители, произвежда нови тенденции, идеали, принципи, моди, но като цялостен организъм много бавно и мъчително се променя. Минава периодично през прочистващи катаклизми, наречени революция, които го възобновяват и тласкат към нови посоки, които в различни периоди- от десетилетие до два века, се амортизират и ето, че търси ново равновесие, а то, уви, винаги се оказва нетрайно. В момента се намираме в неговия пореден етап на развитие, демокрацията, чийто признъци на умора все по-ясно се долавят. Read More

 Ина Данева, докторант “Връзки с обществеността“, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“


 

Съвременното възприемане на процесите на световна глобализация започва в средата на 18. и началото на 19. век – период, известен с промишлената революция, характеризиращ се със стремителен ръст на индустриалните производителни сили и утвърждаване на капитализма като господстваща икономическа система в световен мащаб. По време на индустриалната революция настъпват промени в структурата на обществото, водещи до повишаване на производителността на труда, бърза урбанизация, световен икономически растеж, което от своя страна предизвиква повишаване на жизнения статус на населението, преминаващо от аграрно общество в съвременна градска цивилизация. Read More

Терористичните атентати от 13 ноември в Париж пробудиха обществените дебати по няколко обществено значими теми, една от които бе свързана със солидарността ни към пострадалите и близките на 129-те невинни жертви.  Държавни глави, обществени личности, лидери на мнение, компании и различни организации от цял свят публично изказаха съпричастността си към случилото се и възмущение спрямо ахуманното отнемане на невинен човешки живот в условията на демократична Европа. Read More

Нели  Станчева

Нападението в Париж на 13 ноември за пореден път показа грозното лице на тероризма и повдигна въпроси, които си поставяме в такива случаи, а после забравяме.

Готови ли сме да реагираме адекватно в такава ситуация? Какви действия да предприемем, за да се защитим тогава, когато животът ни е в опасност от въоръжена атака?

След период на всекидневно пресищане от новини, коментари и анализи по медиите на това, което се е случило, животът се връща в ежедневното си русло до … следващия път. Read More

„Мини-книжка за личните финанси“ от Рая Христова. Това е добро начало за всеки, който е решил да следи и изследва парите, с които разполага.

Авторката споделя своя личен горчив опит, давайки примери и съвети за управлението на парите.

Ето какво споделя тя в самото начало на книгата:

Всеки един предмет в живота Ви струва пари — от мартеничката за 0.20 лв през цветята за 24 Май до куверта за Нова година. Запомнете: вашите пари поставят ограниченията във вашия живот. Материалното няма да Ви донесе щастие само по себе си, но то е предпоставката за щастие.
Това да си щастлив и да живееш в мизерия го има само по филмите.
Запомнете: материалното е предпоставката за щастие. Материалното определя не само вашия живот, но и този на близките Ви. Включително нематериални аспекти като спокойствие и щастие.
Именно затова, а не от суета или алчност, е толкова важно да контролирате своите лични финанси.


 

Книгата се чете лесно и бързо. Включва много примери, включително и от живота на авторката. Т.е. говорим по-скоро за книга, написана въз основа на личния опит.

Засягат се почти всички основни точки на личните финанси, включително видове доходи (заплата, допълнителен доход, фриланс, бизнес, пасивен доход), спестяване, бюджет, изграждане на капитал и инвестиции.


 

Свалете книгата в един от следните файлови формати:

Представям ви книжката „Ръководство за постигане на цели” с подзаглавие „Открий четирите стъпки за постигане на почти всичко, което искаш в живота”. Нейн автор е Ангел Лазаров, създател на Институт по невро-лингвистично програмиране.

В Ръководството се обръща внимание на най-често срещаните трудности при поставянето и постигането на цели и начините за справяне с тях.

Книгата е предназначена, както пише на корицата ѝ, „за всеки, който е почти (но не напълнмо) удовлетворен от съотношението на поставени и постигнати цели в живота – и не може да разбере къде точно бърка”.

Ето едно изречение от книгата, което я представя най-пълноценно: „хората, които са следвали 4-те стъпки от ръководството и са приложили наученото на практика, ще се наслаждават на конкретни, ясни, измерими резултати и ще са  на  път  да  постигнат  едни  от  най-амбициозните  цели, които някога  са  си  поставяли  в живота.”

Изтеглете книгата от тук и тук.

Дойде новата година и отново сме в трескави планове какво ще променяме в себе си и в света. Разбира се, няма нищо лошо в това, стига намеренията ни да са реални и постижими. Идеята, която ще ти дам със сигурност ще промени нещо в теб – уменията ти, способностите ти или дори характера ти. Най-вероятно ще успее да промени и някой друг. Преди известно време ти разказах защо да станеш доброволец и какво да разбираме под „доброволчество“. А сега искам да те подготвя с въпросите, които трябва да си зададеш преди да заявиш желанието си за участие в някаква кампания, така че да не ти създава главоболия впоследствие. Read More

 

„Нещо много лошо се извърши в душите на хората и в отношенията им днес като резултат, безспорно, на социалните и политически промени от последните години. Най-често срещаният тип на човека – поне в градовете – е станал съвсем друг – далеч по-лош, по-груб, по-себичен, по-невъзпитан, по-некултурен, по-лишен от духовност в сравнение с този, който населяваше времето, в което протече животът ми.  Най-лошите черти от психиката на народа ни изскочиха на обществената повърхност и потиснаха добрите: честността, скромността, добротата, трудолюбието. Думите ми са силни, но и болката ми е такава.“

Цитатът е от интервю преди седем години на вълшебника, чиито помощници са думите, а произведенията му, в проза и поезия, са номерата, радващи публиката – Валери Петров. Авторът е поредният човек, който си отиде от този свят с огорчение, заради това, в което се превръщат хората.

Всички виждаме колко много се промениха и продължават да се променят ценностите и приоритетите ни. Децата и младежите гледат по-често в айфоните си, отколкото в очите. Родителите не възпитават – те по цял ден ходят на работа, може и на две места и смятат, че с изкараните пари дават всичко необходимо на децата си. Младежите робуват на съвременния материализъм. С една дума – хората стават по-забързани, самовглъбени в себе си. И основното – забравят да са добри хора и да правят добро. Защо?

Доброволчеството не е работа, не е задължение, още по-малко наказание. То е постъпка на човечност, на разбиране и съпричастност. Каузата ни на този свят е да помагаме на ближните си, а мисията в живота ни – да правим добро. Не е трудно. Не коства много. Дори се чувстваш по-добре.

Примери за доброволчество – безкрай. Можеш да почетеш на невзрящи хора или да разходиш куче. Можеш да засадиш дръвче или да дариш дрешки за изоставени деца. Можеш да дариш усмивка, вяра и надежда. Но насила няма как да стане. Просто е нужно желание, за да го направиш.

Можеш ли да си представиш свят, в който да не си помагаме един на друг? Това означава милиони самостоятелни единици, които живеят само за себе си. Може ли да се живее в свят на егоизъм? Невъзможно е. Възпитанието си е възпитание, но душата на човек никой не може да я промени. Не можем да живеем така, защото винаги ще има хора, които имат нужда от помощ и хора, които предпочитат да дават, вместо да взимат. Това му е хубавото – колкото и да се оплакваме, все пак намираме сили, начин да помогнем на някого другиго. И това е каузата ни – да бъдем едно цяло, да си помагаме, да сме съпричастни със съдбите на другите.

Човек живее седемдесет, осемдесет, дори сто години, учи, ходи на работа, прави кариера, създава семейство на някакъв етап. Един умен човек ми каза „Работа, кариера… Всичко това е между другото. Семейството, децата, любовта – те са важни.“ Умният човек беше зъболекарката ми. Думите й вникнаха много надълбоко в мен. Баба ми си отиде от живите преди няколко месеца. Разбрах, че когато човек си отива от този свят, той не мисли за работата си, още по-малко за училище. Тогава човек се сеща за всичките мили думи от близките си, за любовта през живота си. Спомня си за добрите думи дори на някой възрастен човек, срещнат на улицата. Спомня си за доброто, което са направили на него и за доброто, което той е сторил. За това живеем – това е смисълът – да правим добро, да не искаме нещо в замяна, просто да правим добро…

Каузата и мисията на доброволчеството всъщност са каузата и мисията, които трябва да ни водят в живота. Няма по-удовлетворяващо нещо от това да помогнеш на някого и от това да чуеш едно „благодаря“. Да си доброволец е страхотно. Чувстваш, че правиш нещо, за да бъде света около теб по-добро място и даваш нещо от себе си за някой, който се нуждае. Давайте, помагайте, бъдете доброволци. Истинското щастие е това да даряваш щастие на другите.


Автор: Антония Атанасова Симова