Гражданското общество: същност и развитие
Гражданското общество не е непременно свързано с политическата обстановка в дадена страна. То не е непременно свързано и с дадена страна, всъщност. Например, когато Римската империя е спряла да съществува, населението е продължило живота си, мака и векове да не се е идентифицирало с конкретна държава. Гражданското общество, според мен, дори не е свързано с града и самото понятие е неточно. То е съставено просто от компонентите, които го изграждаят- тоест съвкупността от хората, които споеделят обща раса, език, религия. Гражданското общество винаги дава своите плодове, като по- малко или повече плодородна земя. То ражда своите водачи, търпи своите угнетители, произвежда нови тенденции, идеали, принципи, моди, но като цялостен организъм много бавно и мъчително се променя. Минава периодично през прочистващи катаклизми, наречени революция, които го възобновяват и тласкат към нови посоки, които в различни периоди- от десетилетие до два века, се амортизират и ето, че търси ново равновесие, а то, уви, винаги се оказва нетрайно. В момента се намираме в неговия пореден етап на развитие, демокрацията, чийто признъци на умора все по-ясно се долавят.
От друга страна смея да твърдя, че гражданското общество е претърпяло такова културно и цивилизационно развитие, каквото, ако може да се съотнесе до един човешки живот, определям като зряла възраст. За разлика от миналото, днес гражданското общество е наднационално и все повече се глобализира, докато остават специфични само най- дълбоките му местни белези, наричани традиция. От друга страна, обаче, този необратим процес води до конфликти, съпротивление, негодувание. Разбира се, на ранен етап сме от пълното достигане на единомислие и споделяне на основните общочовешки ценности по света като свобода, търпимост, доброта. Но искрено се надявам, че в бъдеще те все повече ще се налагат навсякъде. А най – ми се иска именно последната ценност да бъде възприета най – широко и най – дълбоко. Напротив, тя е най – трудна за приемане, и всъщност, в момента вървим към обратен ефект. Свободата да е привидна, да сме роби на един нов, тих диктат на сбъркани идеи като консуматорство, благосъстояние, сила, надмощие.
Хубавото е, че тази свобода ,засега, все още позволява на мислещите членове на гражданското общество да изберат да не се влияят от вредните облъчващи лъчи и лоши влияния на хората и организациите, които се стремят да го подтикнат към една или друга бездна. Иначе казано: на хората се натрапва, и вярват, че богатството и парите са единствения смисъл, цел и ценност, достойна за следване, за да са щастливи и добре. Аз смятам точно обратното (и съм го изпитал на собствен гръб), че колкото повече човек има на разположение свободен капитал, толкова повече консумирането му води до изкривяване на личността.
Аз вярвам, че любовта във всичките ѝ измерения и прояви трябва да бъде пропагандирана и практикувана, бъдейки основно нужно качество за здравото функциониране на едно гражданско общество. Ако зад някое негово действие стои друг мотив, в разрез, или обратен на любовта, то несъмнено е диструктивно. В това вярвам, и аз, като част от гражданското общество на времето си, се стремя да демонстрирам истинността на убеждението си, давайки себе си за пример на другите негови членове.
Траян Митев, 26 г., Председател на НПО „АСМИ“ (http://movimento-asmi.com).
Активна среда 