“Safety check in” – поредният маркетингов инструмент на Фейсбук или пример за глобална обществена съпричастност
Терористичните атентати от 13 ноември в Париж пробудиха обществените дебати по няколко обществено значими теми, една от които бе свързана със солидарността ни към пострадалите и близките на 129-те невинни жертви. Държавни глави, обществени личности, лидери на мнение, компании и различни организации от цял свят публично изказаха съпричастността си към случилото се и възмущение спрямо ахуманното отнемане на невинен човешки живот в условията на демократична Европа.
Атентатите във френската столица предизвикаха за секунди естествен масов хаус и страх за собствения и на близките ни живот. В отговор на паниката и информационната пропаст, в която мнозина се оказаха, социалната мрежа Facebook показа загрижеността си, пускайки приложението “safety check in”. Идеята на “в безопастно съм” е да проследи чрез събрана база данни кои потребители на мрежата евентуално се намират в близост до зоната на инцидента и да ги прикани да регистрират информация за своето състояние. По този начин регистриралите се лица в апликацията могат да уведомят всички свои близки в мрежата, че са здрави и в безопастност.
От предложението на Facebook са се възползвали близо 5,4 милиона потребители, а около 130 милиона са тези, които са получили известие за безопасността на приятелите си. Това прави разработката изключително успешна и полезна в условията на криза. Това показват и данните от предходните поводи, при които е Facebook активира услугата.
До този момент “safety check in” е използван по повод няколко природни бетствия, а идеята за създаването му изобщо е в отговор на опустошителното земетресение и цунами в Япония от 2011г. За първи път обаче на 13 ноември във Франция “safety check in” се използва при терористичен акт. И това е така, защото апликацията в сегашния си вид не е особенно прецизна, поради липсата на ясна начална и крайна точка на събитията. От компанията смятат да разработят приложението в детайл като желанието на ръководството разбира се е да не се налага до следващото му масово използване. Но Facebook не спира до тук.
Друга не по-малко социална инициатива, активирана редум с “safety check in” е възможността за промяна на профилната снимка на всеки потребител с полупрозрачен слой, символизиращ френското знаме. Почти 98 милиона от ползващите социалната платформа са сменилите снимката си в рамките на едно денонощие след атентатите, показвайки съпричастността си към френския народ.
Инициативите на компанията Facebook паралелно бяха подкрепени със създадената група в мрежата -“Pray for Paris” и нейни производни, където хиляди потребители коментираха случилото се и се информираха за актуалната информация около броя на жертвите, разкриването на атентаторите и мотивите им за терористичните атаки.
Социалните инициативи обаче разбуниха духовете не само по отношение на глобалния тероризъм, за съжаление свидетели на който ставаме през последните години, но и на един не по-малко сициално важен въпрос, а именно до колко всъщност сме съпричастни, отбелязвайки съпричастността си чрез Facebook? Различни анализатори в социалните мрежи изтъкнаха, че сред основните поведенчески модели във Facebook е машиналното присъединяване на стотици потребители към различни инициативи и групи, за които хората почти нямат информация. Причината за това може да се търси, според тях в характеристичните особенности на т.нар. поколение Милениум или това са активните потребители в мрежата.
Социалните мрежи безспорно са един от резултатите на информационно-комуникационната революция. Днешното поколение не само че борави умело със социалните онлайн платформи, но и до голяма степен не може да си представи комуникацията извън тях. Към 2014 г. повече от половината българи са онлайн. Около 53 % от тях едновременно гледат телевизия и сърфират в мрежата, сравнено със средното европейско равнище от 62 %. Нещо повече, предоставената в киберпространството информация по дадена тема за мнозина е и доказателство за нейната реалност. Социалните медии са водещи при отразяването и канализирането на обществената енергия при отделни събития, пример за това е инцидента от 13 ноември. Но до колко потребителите всъщност вникват в публикуваните тем, до колко разбират дебатираните въпроси, до колко реално съзнателно подкрепят подкрепяните от тях инициативи и са съпричастни с тях?
На тези въпроси няма как да се отговори еднозначно, защото могат да се преведат различни данни, които подкрепят или отхвърлят общественото значение на масовия интерес към различни значими каузи. Със сигурност обаче можем да кажем, че формираното обществено мнение в мрежата, подкрепено от десетки обществено известни лица и лидери на мнение провокира отдаването на глобалното значение на дискутираните теми, които в противен случай биха останали бегло отбелязани в обществения ред на традиционните медии. А апликациите и приложения, които помагат на хората да се ориентират в кризистните ситуации позволяват да се почувстваме макар и лъжовно малко по-спокойни за нас и за близките ни, избягвайки безполезната паника и обществен хаос.
Автор: Ина Данева
Активна среда 