Какво получаваме срещу здравните ни вноски
Целта на здравното осигуряване е да осигури достъпно лечение при болест или трудова злополука. Но дали сте наясно какъв е размерът на задължителната вноска, която всеки месец се приспада от заплатата ви? А какви права ви дава тя? Ето най-важното, което трябва да знаете за здравното осигуряване в България.
Малко теория
В България здравното осигуряване може да бъде два вида – задължително и доброволно.
Задължителното здравно осигуряване се основава на месечните здравноосигурителни вноски, които ние или нашият работодател плащаме всеки месец към Националната агенция за приходите (НАП) заедно с останалите осигуровки.
Дейностите по управление на задължителното здравно осигуряване се осъществяват от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения – районните здравноосигурителни каси (РЗОК). Основната му уредба се съдържа в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), множество подзаконови нормативни актове към него, както и в националните рамкови договори, които се сключват всяка година между НЗОК и Българския лекарски съюз, както и между НЗОК и Българския зъболекарски съюз.
Доброволното здравно осигуряване се осъществява на база на застрахователни договори и е свързано с поемане на рискове, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки срещу заплащане на премии. Този тип договори е уреден в Кодекса на застраховането. Обикновено доброволното здравно осигуряване се предоставя от работодатели като допълнителна социална придобивка с цел стимулиране на служителите.
Важно е да се отбележи, че дори да имаме доброволно здравно осигуряване, това не ни освобождава от задължението да плащаме задължителните здравноосигурителни вноски.
Независимо дали плащаш 16.80 лв. (при минимален осигурителен доход) или 208 лв. (при максимален осигурителен доход), имаш право на един и същ пакет от медицинска помощ. |
Задължителни месечни здравноосигурителни вноски
Според ЗЗО задължителни месечни здравноосигурителни вноски трябва да плащат:
– всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
– българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
– чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
– лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;
– чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас;
– лицата, за които по силата на международното право се прилага българското законодателство.
Размер на вноските
Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска се определя със Закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година. За 2015 г. той е 8%, като в общия случай този процент се начислява върху дохода, върху който се изчисляват и останалите осигуровки, т.е. доходът, на който ни осигуряват. Тук трябва да се има предвид, че максималният осигурителен доход в момента е 2600 лв. Т.е. дори ако получаваме месечен доход, по-висок от 2600 лв., осигуровките ще се изчисляват върху 2600 лв.
При работниците и служителите, работещи по трудово или приравнено на него гражданско правоотношение, здравноосигурителната вноска се поделя между работодателя и работника в съотношение 60:40, т.е. по-голямата част от вноската се поема от работодателя. Самоосигуряващите се лица заплащат сами цялата вноска. Вноските, дължими от безработни лица и от пенсионери, са за сметка на държавата. По-подробна уредба относно здравноосигурителните вноски на специфични категории лица (напр. моряци) и разпределението им между работник и работодател в различни ситуации (напр. по време на неплатен отпуск или болничен) е предвидена в чл.40 ЗЗО.
Дори да имаме доброволно здравно осигуряване, това не ни освобождава от задължението да плащаме задължителните здравноосигурителни вноски. |
Какво получаваме срещу здравните си вноски
Най-общо задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител (медицинско заведение или лекар), сключил договор с районна здравноосигурителна каса. Предвидено е също, че това право на свободен избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания.
По-конкретно задължително осигурените лица имат право:
– да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;
– да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК;
– на спешна помощ там, където попаднат;
– да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;
– да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;
– да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите;
– да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с международното право;
– на трансгранично здравно обслужване;
– да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ, като в жалбата се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания:
– отчетена, но неизвършена медицинска дейност;
– качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори;
– отказан достъп до медицинска документация и/или
– получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание.
8% от дохода, на който ни осигурява работодателят, е размерът на задължителната здравна вноска. Тук трябва да се има предвид, че максималният осигурителен доход е 2600 лв. |
Съгласно ЗЗО медицинската помощ, която НЗОК осигурява и заплаща, включва следните видове:
– медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания;
– медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания;
– извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;
– долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация;
– неотложна медицинска помощ;
– медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;
– медицински грижи по профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени (по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването);
– аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;
– дентална помощ;
– медицински грижи при лечение в дома;
– предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната;
– предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ;
– медицинска експертиза на трудоспособността;
– транспортни услуги по медицински показания;
– достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми.
Почти всички изброени дейности се определят като пакет от здравни дейности, които са гарантирани от бюджета на НЗОК. Пакетът се разделя на основен и допълнителен и се определя по-конкретно с наредба на министъра на здравеопазването, като се актуализира веднъж годишно, в срок до 31 октомври на съответната година.
Както се вижда дотук, законодателят не обвързва видовете или обхвата на медицинската помощ с размера на заплащаните здравни вноски, които се изчисляват в зависимост от дохода. Така, независимо дали плащаш 16.80 лв. (при минимален осигурителен доход) или 208 лв. (при максимален осигурителен доход), имаш право на един и същ пакет от медицинска помощ. Според много хора това не е справедливо, така че ще видим дали законодателят няма да ни изненада с промени в тази посока.
Автор: Ивелина Василева
Източник: karieri.bg