Важно е човек да бъде полезен на обществото
Важно е човек да е полезен на обществото. Това е човешката същност – добротата.
Не съм много възрастна, не съм и твърде млада, но определено съм си млада, все още. И през целия си живот досега съм се опитвала да помагам с каквото мога на хората, на някой който се нуждае от това. Не съм направила и кой знае колко велики или може би важни неща, но когато чуя простичката дума „благодаря“ и видя усмивката изгряла на нечие лице това наистина ме кара да се чувствам важна личност – човек, който не просто съществува, а наистина живее и се радва на живота.
Истината е че доста хора имат нужда от подкрепа и възрастта тук не е от значение. Не е по-различно това дали ще срещнеш дете, което е в затруднено положение и ма нужда от топли ръкавички или шал, от една старица, която продава цветя от своята градина, за да си спечели някой и друг лев за един хляб и решиш да си купиш едно букетче от нея, та така да видиш не само нейната усмивка, но и когато сложиш тези цветенца в дома си на масата да почувстваш колко са специални и те радват.
Може би някои от нас биха си помислили, че това са единични случаи, но за жалост реалността е доста по-жестока. Множество хора страдат в този живот, било то моментно или с години, но точно затова се създават различни благотворителни организации и идеи за подкрепа на такива хора, защото когато си изпаднал в затруднено положение проявената човешка доброта и грижовност ти сгряват истински сърцето. А какво по-хубаво от това да стоплиш нечие сърце и да му дадеш надежда, да му покажеш, че светът не е толкова лошо място. Ето защо трябва да се интересуваме. Има всякакви доброволчески кампании и всеки един може да стане част от тях и да стане доброволец по начина по който сметне че най-много му приляга.
Хубаво е да помагаме с каквото можем. Не е казано непременно, че трябва да заделяш някакви големи финансови помощи за подкрепа, за да си наистина човек, който помага на другите (все пак не всеки е особено добре в парично отношени). Просто понякога дори е достатъчно това да помогнеш на една стара жена да си качи багажа във влака, на някой незрящ да пресече улицата или да му помогнеш да се ориентира, ако забележиш че човека има нужда от помощ, а не просто да си затваряме очите за случващото се около нас и да се правим че това не ни засяга. Но истината е друга – човек никога не знае какво ще му донесе утрешния ден и дали няма се озове от другата страна на нещата, да се нуждае от подкрепа и да се чуди какво ли ще се случи с него, ще му помогне ли някой дори и с най-малкото просто нещо. Ето защо си мисля, че не бива да сме егоисти и да стоим със затворени очи пред чуждите проблеми, защото никога не можем да кажем със сигурност дали един ден те няма да са и наши проблеми!
Автор: Милена Михова
Активна среда 