Корпоративна благотворителност – граници и възможности
В най-честия случай българските фирми не са чували за КСО (Корпоративна социална отговорност) и благотворителността я свързват предимно с дарения на средства за сомове за деца лишени от родителски грижи един или два пъти годишно. Това със сигурност бе важно и основно преди около 20-тина години. Но, светът се променя, начинът по който можем и трябва да помагаме на обществото и като отделни личности и като бизнес също.
Преди две години гостувах на малка фирма в Линц, Австрия, произвеждаща тръби. Фирмата е от около 100 служителя, основно мъже. Шефът на фирмата решава, че е добре да инициира КСО дейности и възлага това на своята секретарка. Жената, оправна и научена да е любопитна към света и да се учи, поема задачата с усмивка, чете доста статии в различни онлайн бизнес издания и съставя въпросник, който разпространява сред всички служители с основно питане – как искате да помагаме на общността? Почти единодушно служителите на фирмата решават, че ще е чудесно да поемат шествие над местния дом за възрастни хора. Сами избират и как ще помагат – решават всеки ден от седмицата двама души от тях да посещават дома след края на работния ден и да прекарват час с възрастните хора, като им четат, помагат им, заедно с тях са. И така вече от няколко години.
Когато научих тази история бях шокирана и веднага се размечтах за времето, в което и у нас малка фирма ще поеме шествие от подобен, съвсем не чисто формален, начин над дом за възрастни хора. Размечтах се за това бизнесът, по-конкретно хората в него, да осъзнаят по-добре своята роля в обществото.
Граници за благотворителността и за социалната отговорност няма. Идеи и знания по темата има достатъчно в Интернет. Не са нужни регулации или други допълнителни стимули, за да се случва това. Само добра воля и човечност. Вярвам не сме я загубили.
Автор: Жюстин Томс
Активна среда 