Най – ценния ресурс на Земята – човешката душа
Понякога се чудя,аз ли я направих такава или Бог ми прати това прекрасно дете.Не го казвам само защото съм и майка ( е,до голяма степен и затова го казвам),но Дари е дете,което няма как да не обикнеш. Тя е необикновена! Никога не остава без въпроси,никога не остава без занимание,дори когато никой не иска да играе с нея,тя започва да си измисля цели светове и да говори с въображаеми хора,животни,феи. Някак си обича хората,особено децата,постоянно ги търси иска да говори с тях,да ги прегърне,дори когато не говорят нейния език. Много често я гледат учудено.Прекрасна е!Никога не се тръшка нарочно,гледа да не ме притеснява,толкова е послушна и в същото време с уникален детски мироглед!Почти винаги е щастлива,отворена за нови неща,направо е жадна за действие!Обича музиката и много ясно разграничава емоциите ,които дадена мелодия придава. Наскоро слуша Бетовен,много и хареса и се научи да си тананика Одата на радостта.Сега от време навреме я тананика на цветята вкъщи,защото мисли, че така ще пораснат по – бързо …И те растат…!
Всичко е вълшебно покрай нея,всичко е изпълнено с живот.Тя цялата свети! Аз се опитвам да я науча да вярва във всичко хубаво,в което може да се вярва.Толкова бързо изчезват тези неща,а виждам, че в нея има богатство,което ми се иска да не изгуби със времето.Искам да бъда като нея…! Може би тя е всичко хубаво от мен. Може би е най – хубавото ,което съм дала на този свят.Напоследък се замислям много за важните неща в живота. Може би по това време на годината това е съвсем банално. Мисля, че хората са най – ценния ресурс не само за света,но и за самите нас. Мисля,че най-скъпото, което имам в живота си са хората, с които съм създала приятелства,с които съм създала връзки или определени отношения. Никой на земята не си е самодостатъчен,защото никой не е пълен без другите,а не е пълен,защото ние и другите сме едно и също нещо,едно странно цяло,което понякога е трудно да се осъзнае,но то е създадено да работи заедно.Понякога мога да усетя това съвсем ясно.И мисля ,че за това трябва да се грижим за себе си,най-вече за душите си,да останат автентични,да запазим богатството.И понякога вътрешно се моля ако има Бог, да ми запази душата точно такава,с нещата,които обичам,които съм осъзнала, и в които вярвам.Това ми е най – скъпото на света.Нищо друго не ме интересува повече,нито кариера,нито пари,нито вещи.Все повече тези неща за мен са нещо временно непостоянно и в страни от истинския живот.Мисля,че това е истинското богатство,към което трябва да се стремим.Най-ценния ресурс на тази Земя-човешката душа!
Много се надявам да мога да предам това усещане за света на своята малка дъщеря.Мисля,че и това е една добра мисия за всички ни,да използваме своите ресурси от вяра,от опит,от мъдрост и сила и да ги предадем на други,които се нуждаят от тях,а на свой ред те самите да предадат това на още хора.Може би това ще накара света да работи по-добре.Може би тогава повече хора ще осъзнаят ,че всички сме част от едно цяло и със сигурност ще изпълнят живота си със истински смисъл.Защото за мен е безсмислено да прекараш живота си затворен в едно безплодно ежедневие.Знам, че се изисква смелост да излезеш от тази черупка,но живота е за смелите,за тези които тръгват към другите с цялото си „богатство” вътре в себе си,за да го раздадат до последната усмивка,до последната сълза и до последния миг.И да станат част от този изумителен свят!
Автор: Весела Христова
Активна среда 