Архив

Monthly Archives: февруари 2016

(или как да се чувстваме в хармония с нашия вътрешен свят)

9856985695

Всички знаем, че човешкият живот преминава през различни етапи. В повечето случаи при прехода от един етап към друг, казваме, че порастваме, но физическият растеж не винаги е гаранция за душевното израстване Read More

Advertisements
За жената, бидейки извадка от групата на нежния пол, се предполага пряко да е обвързана с думи и словосъчетания, които, изричайки ги на глас, мъжете да се пренасят в един свят, изпълнен с блаженство и удоволствия.
„Черната дантела, копринено-нежната кожа, кадифената ръкавица, блясъкът в палавия поглед, лукавата усмивка, червеното червило, къдриците, падащи като водопад, грижливо поддържаните коси и кожа, изрядният маникюр, нежните ласки и лековитият допир, мълчаливото прикриване, талантливото съблазняване, сладките приказки, плавните движения, добре премерената дистанция, оформеното тяло, тънката талия, мръсното подсъзнание, красивите украшения“…

Read More

Какво имаш и какво нямаш?
Колко даде днес и какво получи?
Какво изгуби в бързината и какво спечели от това?
Какво умря в теб днес, докато дишаше?
Как живя днес и какво не направи?
Какво ще породиш у другите и какво ще пропуснеш да им покажеш?
Каква следа би искал да оставиш и като какъв би желал да си запомнен?
Защото следа се оставя, когато нараняваш. Тогава остава грозен белег. Но следа се оставя и когато подаряваш щастие – дребен жест, мила дума, приятелско рамо.
Днес какво направи, за да те запомнят? Защото не е важно дали, а по какъв начин ще оставиш следа… Read More

Повечето хора….
Повечето хора страдат в този си живот. И много обичат да се оплакват от това.
Повечето хора реагират и действат първосигнално. Останалите изобщо не действат.
Повечето хора чакат… очакват нещо или някой с надежда и.. скръстени ръце.
Повечето хора лягат вечер с вяра в утрешния ден и се събуждат вкиснати и с псуващи устни.
Повечето хора гледат през лъскави витрини, укоряват комшиите, родата, упрекват управляващите и мафията. Джобовете им остават все така празни, а душите и нуждите – неудовлетворени. Read More

Може би е професионално изкривяване от позицията на психолог да се опитам да намеря отговор на този въпрос. А може би се дължи на чисто и просто любопитство, заложено в хомо сапиенс… Пред такъв екзистенциален въпрос, няма как да не подходя философски.

Винаги, когято чуя думичката „смисъл“ в съзнанието ми изникват Виктор Франкъл и логотерапевтичният му метод на работа. В книгата си „ В търсене на смисъла“ той  го намира дори и в страданията-физически и психически, които изпитва в концлагерите, но въпреки всичко силната мотивация, вяра и желание за живот, са негвите спасители. Read More