Какъв е смисълът на живота!?
Може би е професионално изкривяване от позицията на психолог да се опитам да намеря отговор на този въпрос. А може би се дължи на чисто и просто любопитство, заложено в хомо сапиенс… Пред такъв екзистенциален въпрос, няма как да не подходя философски.
Винаги, когято чуя думичката „смисъл“ в съзнанието ми изникват Виктор Франкъл и логотерапевтичният му метод на работа. В книгата си „ В търсене на смисъла“ той го намира дори и в страданията-физически и психически, които изпитва в концлагерите, но въпреки всичко силната мотивация, вяра и желание за живот, са негвите спасители.
След това доста научно начало, ще говоря не от позицията на психолог, а от позицията на един млад човек, който въпреки многобройните му предоставени възможности, има желание да остане в родината си…поне засега!!! Една от причините за това мое желание е, че искам да променим с общи усилия поне малко образователната ни система на всичките й равнища.
Още от детската градина принудително караме децата да ядат, когато не им се яде, да спят, когато не им се спи.. Тоест учим ги да не слушат собственото си тяло, а в последствие- и собствените си чувства и разум. Такива деца се превръщат в „социално-емоционални инвалиди“. Звучи стряскащо, но ние сме си виновни. Всички деца изпълняват тези „заповеди“, ако нашето не го направи, значи е „ непослушно, лошо дете“…Бързо лепим етикети и квалифицираме нашето бъдеще-децата. А даваме ли си сметка, че на едно дете, на което е насаждано още от детската градина, че е лошо, то в последствие самичко се причислява към групата на „лошите деца“, сякаш за да оправдаят определението, което им дават. Тогава поведението им наистина се превръща в девиантно и започва един порочен кръг на кражби, побои, стига се до зависимости от различни вещества…и се завършва често пъти зад решетките.
Следващата бариера за децата е утежненият материал в началното и средно училище. Насаждаме на децата, че най-важното в живота е да колекционират дипломи, награди, пъви места и признания. Но колко родители отварят очите на децата си за истинските неща!? Колко родители мотивират децата си да учат не заради отличната оценка, не заради парично възнаграждение, което децата ще получат ако имат успех 6.00!? Не е ли по-добре да помогнем да децата да достигнат сами смисъла на живота, да им покажем, че смисълът е да бъдем щастливи, а не да трупаме престиж под формата на материални блага и признания от обществото!?
Аз зная отговора за себе си..Ще възпитам своите деца да виждат красотата във всеки един ден, да се радват на всеки един момент от живота, да приемат страданието и да откриват и в него смисъла дори. Зная, че е трудно да се променим.
Безспорно финансовата страна на живота вълнува всички ни-мен също, нищо човешко не ми е чуждо. Но доколко тя се превръща в ценност за едно семейство е важното тук. Ако всичко се съизмерва с пари, това няма как да не рефлектира върху изграждането на личността на детето. Истинският родител е подкрепящ, разбиращ, насърчаващ, но не й подчиняващ тип.
Безспорно е и това, че трябва да имаме грамотнот, да знаем историята си, защото тя ни е завещана от предците ни. Но желанието на детето ни да бъде „вундеркиндт“ е нелепо, ако то не проява интерес към някои предмети. Все пак не може всички да покриваме нормативи за отличен, не всички сме добри оратори, добри художници и т.н.
Аз винаги съм имала отлични оценки, не защото са ме задължавали да уча, просто ми беше интересно и усетих магията на книгата. Но такъв пример ми бе даден. Отново се връщаме на примера в семейството. Не винете децата си, скъпи родители… Всичко е във вашите ръце.Вятърът дава насока на лодката, но лодкарят я овладява. Имайте го предвид J
АВТОР : ЛЮБОМИРА ДИМИТРОВА
Активна среда 