Какво имаш и какво нямаш?
Какво имаш и какво нямаш?
Колко даде днес и какво получи?
Какво изгуби в бързината и какво спечели от това?
Какво умря в теб днес, докато дишаше?
Как живя днес и какво не направи?
Какво ще породиш у другите и какво ще пропуснеш да им покажеш?
Каква следа би искал да оставиш и като какъв би желал да си запомнен?
Защото следа се оставя, когато нараняваш. Тогава остава грозен белег. Но следа се оставя и когато подаряваш щастие – дребен жест, мила дума, приятелско рамо.
Днес какво направи, за да те запомнят? Защото не е важно дали, а по какъв начин ще оставиш следа…
Слънцето огрява, но може и да изгаря. Луната блести, но може и да те изостави в пълен мрак. Така правят и хората. Ту те топлят, ту изчезват..но винаги оставят ..следа..
Ръката може да гали, но може и да мъсти. Устните могат да успокояват, но и да говорят грозно.
Ти можеш да си нещастен щастливец, можеш и да си щастлив нещастник. Нещастен, неосъзнавайки колко щастлив късметлия си, и щастлив, въпреки несгодите и неправдата на живота. Изборът е само твой.. По-добре е, мисля, да си смирен в болката, благодарен в тревогата, учещ се в неволята..
Е, днес остави ли следа?
Автор: Радослава Георгиева Милева