Съвети за личностно удовлетворение

(или как да се чувстваме в хармония с нашия вътрешен свят)

9856985695

Всички знаем, че човешкият живот преминава през различни етапи. В повечето случаи при прехода от един етап към друг, казваме, че порастваме, но физическият растеж не винаги е гаранция за душевното израстване или най-малкото има разлика (от съвсем доловима до сериозна такава) в темпа на развитие. Погледнато от друг ъгъл, като деца изпитваме неудовлетворение за неща, които на по-късен етап ни се струват  повърхностни и маловажни – бебетата искат своя биберон или играчка, по-късно в детската градина протестират срещу това да спят следобеден сън, а второкласникът е сърдит, защото трябва да изучава таблицата за умножение. Излишно е да навлизаме в подробности какво се случва през пубертета, защото вероятно повечето от нас ревностно са бранили личното си пространство, спомняйки си, че всяка лека намеса на родителското тяло предизвиква буря от неудовлетворение.

Нормално е да сме неудовлетворени – чашата винаги е или наполовина пълна, или наполовина празна. За това бихме могли да кажем, че никога няма да бъдем достатъчно пораснали, за да се отървем от недоволството и негативната енергия. Възможно е един ден да се събудиш с мисълта, че вече не искаш да бъдеш финансов анализатор, а нещо напълно различно като инструктор по танци, например. Можем да бъдем неудовлетворени от заплащането, което получаваме или пък да не харесваме партньора, с който са ни разпределили в екип. Ако автобусът, с който отиваме на работа всяка сутрин закъснява, ще ни подразни, нали? Възможно е дори да бъдем „кисели” цял ден след това…

Причините за неудовлетворението ни, макар и в зряла възраст, също могат да предизвикат реакции, подобни на детските – недоволство, раздразнение, бунт, а дори доведат до по-сериозни последствия, като отказ от проект, желание за смяна на работното място, напускане, демотивация, изпадане в състояние на депресия, разочарование и др.

Прекрасен пример за това колко е важно не какво си постигнал, а дали се наслаждаваш на това, което правиш, е споделената от Адам Лайпциг (Adam Leipzig – филмов продуцент и мотивационен оратор) история. Когато Адам Лайпциг се среща със своите стари приятели на сбирката по повод 25-годишнината от завършването на Йейл, той установява, че една голяма част от неговите бивши състуденти (за да бъдем точни, той посочва 80 % от тях) не са удовлетворени от живота, който имат, въпреки че притежават стабилно финансово състояние, високо образование и партньори в личен план. След като достига до този извод, Лайпциг решава да поговори с онези 20 %, които водят щастлив и удовлетворяващ живот, за да разбере къде се крие тайната съставка. Въз основа на техните отговори, той открива, че постигната от тях хармония се дължи на това, че в университета са учили неща, които са им харесвали, а не това, което е щяло да ги отведе по правилния кариерен път. Благодарение на решението да послушат себе си и да следват своята собствена цел в живота, тези хора успяват да постигнат личностно удовлетворение и вътрешен баланс.

Затова ако и вие сте като групата от 80 %, които не се чувстват доволни от живота си, опитайте да направите подарък на себе си, като дадете отговор на следващите въпроси, предложени от Адам Лайпциг:

  1. Кои сте?
  2. Какво обичате да правите?
  3. За кого го правите?
  4. Какво искат или от какво се нуждаят тези хора?
  5. Как се променят те в резултат на това, което им давате?

Съветваме ви да бъдете максимално откровени пред себе си и конкретни, защото правилно формулираните отговори ще ви помогнат да откриете онова, което ще ви буди сутрин с прилив на енергия и страст, и ще ви носи личностно удовлетворение.

И накрая, защото монетата винаги има своите две страни, ще ви предложим още една гледна точка. Много често, за да спрем да мрънкаме и да се чувстваме недоволни от средата, която ни обкръжава и/или нейни елементи е достатъчно да направим само едно единствено, при това минимално усилие, изразяващо се в това да променим отношението си към дадената ситуация. Това може да означава да погледнем през призмата от друг ъгъл, да се поставим в обувките на другия или просто да се опитаме да намерим кое е важното за нас и да го използваме като мотиватор, въпреки че всичко останало не ни харесва.

Надяваме се да ви убедим в това колко малко е нужно, за да намерим малко цвят в сивата картина, споделяйки следната история:

„Един човек седял на пейка и наблюдавал работници, които сновали напред назад покрай него.

Попитал първия, който минал: „Какво правиш, младежо?”

Tой отговорил, с посърнала и уморена физиономия: „Оффф, цял ден носим едни камъни, какво да правим…”

След малко минал друг работник и човекът го попитал същото, а младежът се изправил и отговорил с грейнало лице:

„Аз строя мост. Мост, който да свързва хората. Хайде, че има още много камъни за носене.”

 

 

Източници на публикацията:

Снимката е от тук:

Автори:

  • Иваничка Димитрова, Пламена Турсунска, клуб „Идеи 3.7”

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: