Доброволчеството – защо е полезно както за останалите, така и за нас?
Човекът е социално същество, той непрестанно има нужда да общува със себеподобни, за да се чувства значим. Споделяйки своите мисли и чувства, изслушвайки останалите, хората успяват да запълнят празнотата в себе си, която чувстват, когато остават сами. Но това понякога не е достатъчно. В живота си имаме цели, мечти, идеи, ежедневието ни е изпълнено с разнообразни емоции, но също така притежаваме и необходимост да помагаме на останалите. Защо ли? Просто е – това е следващата стъпка от това да си част от обществото, да допринасяш за общото благо. Всеки ден ние ставаме свидетели на хора, които си помагат, без значение дали се познават, или не. Много от нас биха подали ръка на приятел, роднина, дори и на човек, който са виждали веднъж. Но по интересното е, колко от нас биха помогнали на непознат, независимо дали ще е с храна, парични средства или просто подкрепа? За съжаление, това не е цялостната същност на доброволчеството. В това понятие немалка част заема и личностното развитие. Често човек би се запитал какво получава в замяна. За някои е личностно удовлетворение, за други придобиване или споделяне на опит, знания, умения, запознанство с нови хора, разширяване на мирогледа и не на последно място – съпричастност – просто така сме устроени.
Винаги съм се възхищавала на хората, които могат да превъзмогнат ежедневието, един вид „да видят по-голямата картина“. Времената са такива, че на хората им е трудно да разрешат собствените си проблеми, камо ли чуждите. Не, това не ги прави нито по-слаби, нито егоисти – те просто се нуждаят от повече време, за да осъзнаят, че в даден момент ще се стигне дотам – чуждите проблеми да станат общи.
На какво точно ни учи доброволчеството? Освен фактът да бъдем по-добри? От много време исках да се включа в някоя доброволческа кампания или защитна организация, но едва наскоро събрах смелост да го направя. Постоянно си намирах оправдания като време и ангажираност, но в даден момент осъзнах, че светът се променя, че мога да помогна на някого и че е крайно време да бъда отговорна. Но може би това, което най-много ме подтикна е моята съпричастност. Има достатъчно мъка и болка на този свят, защо да седим със скръстени ръце, когато можем да направим нещо, за да ги намалим. Това не означава, че доброволчеството е свързано само със страданията. Напротив, има много инициативи, които целят да образоват хората, да направят ежедневието им по-интересно, например с танци, филми, музика, книги и т.н. Хубавото на това да си доброволец, е че няма ограничения нито във възрастта, нито от мястото, където живееш, няма значение дали си мъж, или жена, нито религията. Единствените необходими са желанието и готовността.
Но нека ви разкажа какво спечелих от това да бъда доброволец. Както разказах по-горе, отскоро се занимавам с доброволческа дейност, но за краткото време успях да науча много. Тъй като все още съм нова, реших да играя на по-сигурно като започна с преводаческа дейност. Единствените условия бяха да разполагам с компютър и да владея език. Това означаваше, че няма значение къде съм и не бях ограничена в това, кога да работя. Записах се в две инициативи: едната да превеждам статии за списание Българска наука, а другата да превеждам част от учебник по екология. Запознах се с изумителни факти, истории, които промениха моята гледна точка, опознах себе си, започнах да се интересувам от теми, които не ми допадаха дотогава. Разбирах труда на другите и го уважавах, но това, което най-много придобих за последните няколко седмици, е представа за света. Сблъсках се с проблемите на хората и разбрах действителността – такава, каквато е, а не такава, каквато я дават по филмите. Да, хубаво е да се гледат филми, те ни откъсват от всекидневните ни проблеми, но понякога ние губим представа за това, което се случва около нас. Няма да ви лъжа, откакто започнах да превеждам, английският ми се подобри значително, уменията ми да пиша – също, но това не са основните причини, поради които се записах. Направих го, защото когато някой любознателен човек се поинтересува за нови технологии, за историята, за здравето или след време, когато децата получат този учебник, който ще им помогне да изградят своя ценностна система за околната среда, а дори и за света, аз ще съм помогнала това да стане, дори и малко. За мен това е едва началото… Обмислям да се включа и в други проекти, които да изискват моето лично присъствие, да помагам с каквото мога и не само като преводач, защото в края на деня, точно преди да заспим, когато си мислим за трудностите и мъката, които срещаме, ще сме направили нещо добро.
Автор: Симона Димитрова
Активна среда 