За удовлетворението от това да правиш добро

Здравейте на всички! Аз съм Маги и искам да ви разкажа за това какво научих и получих аз от доброволчеството. Пиша тази история, защото смятам, че неговата магия трябва достигне до възможно най-много хора, и искам да допринеса за това.

Въпреки че съм само на 17 години и имам прекалено малко опит в тази сфера, мога да кажа, че доброволчеството ми е дало наистина много неща. Отърсих се от голяма част от предразсъдъците си, убедих се в ползите на работата в екип и в нуждата от разбирателство между хората, научих се, че трябва да съм благодарна за всяко на пръв поглед малко нещо, защото има хора, които се молят за това, и най-вече – разбрах, че щастието наистина не се купува с пари.

Моята история започна още в малките класове, когато със съучениците ми ходехме в домовете за деца в града ни, носехме дребни подаръчета и си играехме с дечицата. С времето обаче всеки пое по собствен път и тази наша традиция остана изгубена някъде далеч в миналото.

Няколко години по-късно, когато реших да сменя гимназията си, съвсем случайно попаднах в класа на момичето, с което като неуверени 12-годишни деца съвсем несъзнателно бяхме направили първите крачки в доброволчеството. Този клас веднъж вече беше организирал, без почти никаква външна помощ, един благотворителен концерт, а със събраните пари беше помогнал на домовете за деца в града. Така в началото на десети клас организирахме втори, а в началото на единадесети клас трети концерт, всеки следващ все по-успешен. Канехме различни участници, като почти никой не ни отказваше. Търсехме и намирахме спонсори сред фирмите в града, за да покрием разходите си. Работихме в екип, като едно цяло, и заедно все някак успявахме да преодолеем всички трудности, които се изправяха на пътя ни. Сега, в средата на единадесети клас, обмисляме организацията и на четвърти концерт. Какво обаче ни кара да не се отказваме и да продължаваме да отделяме от времето си на нещо, което привидно не носи нищо на нас? Отговорът е толкова прост: моментът, в който разбираш, че твоите усилия са допринесли за това едно дете да получи операцията, от която се нуждае. Моментът, в който разбираш, че тази операция е била успешна. Моментът, в който виждаш неподправената усмивка на децата, на които единственото, което си дал, е малко топлина и внимание. И това е всичко. В един миг целият свят спира, а единственото което усещаш ти е истинското, дълбоко и разтърсващо удовлетворение от това, че си направил нещо толкова просто – бил си истински човек.

Всеки може да изпита това чувство. Не е нужно да се влагат пари, не са нужни и някакви специални таланти. Единственото, от което се нуждаете, са човечност и желание да направите живота на някого малко по-добър. Защото няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че благодарение на теб дори само един човек се е почувствал значим.

Маги Василовска

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: