Как станахме Facebook граждани

Годината е 2010. Правителството на ГЕРБ предлага промени в Закона за електронните съобщения, които разрешават достъпа до разпечатки на мобилни разговори и интернет съобщения при разследване на престъпления. Започва самоорганизиране на граждани в социалните мрежи за протести пред парламента. Избухналото недоволство принуждава депутатите да приемат поправките със сериозни промени. Четири години по-късно журналистът Илия Вълков ще нарече това гражданско недоволство „първата голяма репетиция на интернет активистите“ в книгата си „Комуникация на граждански движения“.

Следващите години видяха все повече протести. Първо срещу шистовия газ, генномодифицираните организми и търговското споразумение ACTA, после срещу закона за горите. Недоволството срещу високите цени на тока свали кабинета „Борисов“, а по-късно дойде и мащабната гражданска мобилизация срещу избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС и срещу кабинета „Орешарски“. Във всеки един от тях социалната мрежа играеше все по-голяма роля. Мейлинг листите отстъпиха място на Facebook групите. Листовките в метрото – на онлайн поканите за събитие. Лозунгите – на хаштаговете. Разпространението на информация стана по-лесно от всякога, а заявяването на участие е само на един клик разстояние. Без гаранция за присъствие на живо, разбира се.

Социалната мрежа промени изоснови организирането на граждански каузи, протести и групи за натиск. Би могло да се спекулира, че Facebook е един от ключовите фактори за все по-голямата гражданска активност през последните години. Една от най-големите слабости на мрежата е и една от най-силните й страни – тя позволява лесното създаване на мрежи от съмишленици. Ако имаш добра идея, вече лесно можеш да я споделиш с много хора. Ако имаш лоша обаче – също. Facebook стана инструмент както за мобилизиране на автентична гражданска енергия, така и за лесна манипулация и радикализиране на големи групи хора. Първоначалният ентусиазъм е все още тук, но той вече върви ръка за ръка с рисковете на новите медии.

Граждани на е-площада

„В България гражданското общество с такива мащаби и разнообразие на практика не съществуваше до появата на първите Facebook групи и инициативи“, смята Борис Бонев от „Спаси София“, които за две години привличат над 33 хил. последователи в мрежата. Социалната мрежа дава публичност на инициативите на организацията, улеснява контактите й с активни граждани, събира идеи за подобрения на идеите им. Според Бонев лесното, безплатно и лично разпространение на информация позволява на организациите да предават своите послания без посредничеството на традиционните медии или реклами. Това има и негативна страна. „Тази достъпност и пренасищане с информация и каузи води до ефекта на заинтересования незаинтересован“, казва Борис и дава пример с това, че огромната подкрепа онлайн не винаги се пренася в реалния живот. От опита на „Спаси София“ едва 10% от заявилите, че ще присъстват на дадено събитие или протест, наистина отиват. „Това е сериозен проблем, тъй като създава измамно чувство за популярност и множествост, които остават само на думи и like-ове вместо на дела, коментира Бонев. Оттам следва и най-опасният резултат – измамното чувство за изпълнен обществен дълг.“

„Facebook е бил винаги полезен за активистите, но сам не е достатъчен за постигане на обществена промяна“, смята и журналистът Павел Антонов, който е сред създателите на мрежата за гражданско действие „БлуЛинк“ – една от първите в Централна и Източна Европа, изцяло предназначени за виртуален обмен между граждански организации и активисти. За каузата срещу тютюнопушенето на обществени места – инициативата „България без дим“, събира през 2010 г. хиляди подписи и огромна онлайн подкрепа. Всичко става истинско обаче, едва когато Павел и още десетина души се изправят пред парламента и застават пред камерите. „Facebook може да генерира впечатляващи бройки привърженици на една или друга кауза, но не дава реална представа за подкрепата и надеждността на съмишлениците – за това трябва реална комуникация с тях“, смята активистът.

Ехо, има ли някой?

Павел Антонов разказва, че още при създаването на „БлуЛинк“ през 1998 г. инициаторите на мрежата са си представяли тя да служи освен за обмен на информация и за по-добра координация и единодействие между активистите. Интернет е „златен шанс“ за достигане до широка аудитория, до която медиите не дават достъп. Според Антонов обаче, Facebook по-естествено разделя, отколкото сдружава хората. „Веднъж влязъл в неговата комуникационна среда, потребителят постепенно се затваря в собственото си аз, в собствените си представи, предпочитания и предразсъдъци и се конфронтира с всичко, което не съответства на тях“, коментира журналистът. Ако някой „приятел“ е споделил различно мнение, той бързо може да бъде разприятелен. Ако във фийда ти се появи съобщение за кауза, която не подкрепяш, насреща е бутонът „не следвай“. „Така се създава и тенденция за отчуждение и изолация, която отслабва колективните действия“, коментира още Антонов.

Подобно наблюдение споделя и журналистът и изследовател Илия Вълков. „Вместо да развива диалога, мрежата разви разделението“, смята той и допълва, че според него хората са загубили дори умението си да спорят, а социалните медии са засилили процеса на противопоставяне между различни групи в обществото. Изводът му за крайния ефект от този процес не е оптимистичен: „Загубихме всеобщия ориентир за добро и зло. Всяка група има свое разбиране. И всеки спор завършва с усещането, че „моралът ми е по-добър от морала ти“.

Преподавателят от Нов български университет проф. Анна Кръстева, която изследва темите дигитална гражданственост и интернет демокрация, смята, че в България няма стремеж ефектът на балона и ехо-стаята да се тушира и неутрализира – дори напротив, подсилва се с това, че политиците обикновено не отговарят на критични коментари, а гражданите разприятеляват разномислещите. Проф. Кръстева е забелязала и една тревожна тенденция – докато преди протестите екологичните и други каузи са използвали социалните мрежи за отваряне на гражданските инициативи и достигане до максимален брой потенциални участници, днес хората се ограничават в затворени групи. „Толкова враждебна, истерична, нажежена до червено стана публичната среда, че за да се възмутиш от Луков марш и от националистични превъплъщения на консерватори в путиновски атакисти или да се зарадваш на училище, осмелило се да отвори врати за деца бежанци, трябва да го направиш в затворена група“, коментира преподавателката.

Социалните мрежи освен това създадоха нови лидери на мнение и промениха разбирането за авторитетите. Както отбелязва Илия Вълков, „днешният „авторитет“ има хиляди последователи в мрежата и не е задължително да има изключителни постижения в своя живот извън интернет – важно е да имаш „статуси“, които събират „лайкове“.

Facebook дневен ред

Ако допреди няколко години традиционните медии диктуваха обществения дебат, днес все по-често се случва техният дневен ред да се води от случващото се в социалните мрежи. Както отбелязва социологът от Софийския университет и съставител на сборника „#Протестът“ Леа Вайсова през последните четири години много говорители и анализатори започнаха да използват предимно Facebook като платформа, през която изразяват своето мнение по актуалните политически въпроси. (Още за политическата употреба на Facebook можете да прочетете в текста „Те още не знаят за истинската й сила“.) Традиционните медии пък развиха „практиката да препубликуват статуси от Facebook, с което платформата започна да придобива и други измерения на сериозност“, допълва изследователката и припомня, че социалната мрежа измести до голяма степен и блоговете.

Илия Вълков говори и за „диктатура на профилите“, която е развила свой модел на „морална полиция“, който въвлича и задължава. „Има дни, в които злободневието развива свои ритуали на взаимно информационно опрашване – ако не напишеш статус за темата на деня, усещаш изолацията на групата“, коментира Вълков.

Люба Йорданова, Капитал