Доброволчество в „Червен кръст“
Здравейте на всички!
Замисляли ли сте се,че не само работата,при която се получава заплата, развива личностни умения у човек?Същите знания и компетенции се пораждат и усъвършенстват и при доброволческата дейност!Затова и и посвещавам този текст ,тъй като ми доставя голямо удоволствие и личностно удовлетворение от факта,че съм в помощ на обществото. Предполагам ,че мнозина,участвали в различни акции и благотворителни кампании, също споделят мнението ми. Имах възможността да бъда доброволка в Германия и по-точно в техния „Червен кръст“. Бих могла да го нарека работа, въпреки ,че бе безвъзмездно и много полезно за мен по редица причини- една от тях е научаване на немския език на по-добро ниво. Хората там бяха изключително мили и разбрани с мен. Дейността ми се състоеше в сортиране и поддържане реда в магазин за дрехи и всякакви пособия с цел благотворителност.
Два от дните от седмицата трябваше това да правя- беше наистина супер приятно. Четирите часа на ден излитаха неусетно. Останалото време от следобеда отивах в специализиран старчески дом на Червения немски кръст и се грижех за възрастните хора там. Хранех ги, развеждах ги на кратки разходки в двора на дома и говорех с тях на немски. Ако трябва да бъда честна, а аз ще бъда, две години по време на следването си в Университета, бях се отдала на доброволческа дейност в „БМЧК“.
Беше изключително приятно,тъй като участвах в набиране на средства за деца от домове в Областта. Изработвахме флаери и призовавахме хората в супермаркетите да си закупят нещо сладко за децата. Така за кратък период от време, бяхме събрали в стъклени касички добра сума пари. Отделно в склада на „БМЧК“, имаше предостатъчно кашони със сладки лакомства за децата. Чувството е прекрасно и неизразимо- да зарадваш малчуганите и да видиш усмихнатите им личица,бягащи с по вафличка в ръце и смеещи се. Трябва да се изживее! Не може да се опише. За мен самият факт,че трудът ми е причина за смеха и щастието на дечицата, осмисля всеки миг на стоене права с касата в ръце или постоянното повтаряне на хората от магазина за целта на каузата ни, кои сме и за какво ще идат сладките и парите им. Това време като доброволка остава в паметта ми и разказвам за него с гордост и радост. Тъй като то бе неповторимо и незабравимо усещане!
Човек се учи на толкова много неща, придобива умение за внимателно слушане, емпатия и състрадание,поемане на отговорност, зачитане личността и гледната му точка и разбира се личностно развитие и самоувереност. Затова го препоръчвам на всеки човек. Бъдете доброволци !Без значение къде- България или чужбина! Важна е каузата и желанието да помагаш на обществото, защото така помагаш и на самия себе си чрез чувството ,че си полезен и допринасяш за един по- човечен свят.
Автор: Елеонора Тодорова
Активна среда 