Доброволчеството – моят път към звездите и към себепознанието

Често ме питат защо съм доброволец, защо съм избрала да дам част от свободното си време без да получа парично обезщетение в замяна. Като човек, израснал в малък град напълно разбирам нуждата от финансова независимост и сигурност. Въпреки това обаче днес реших да разкажа за моя опит в доброволчеството и как това промени живота ми.

В края на последната си година в университета бях си наумила, че трябва да се обогатя с нови преживявания. Винаги съм искала да доброволствам, имах малко повече свободно време и реших да опитам.

Предполагам, че е вярно това, което хората често казват. Когато си готов, нещата, за които най-много си мечтал се случват. Това стана и с мен. Като на шега видях в университета обява за доброволци в нещо, наречено Space Challenges. Тогава нямах никаква представа какво е това, за какво става въпрос, но имах онова невероятно чувство, една истинска интуиция, че трябва да опитам. Само ще отбележа, че космосът или космическите науки никога преди не са били силната ми страна. Тъкмо затова реших да пробвам. Бях на принципа, че колкото по-непознато и по-трудно е новото ми начинание, толкова по-добре. Исках предизвикателство и може би това е нещото, което ме привлече към Space Challenges. Кандидатствах, естествено за мен, след крайния срок и въпреки това получих мил и любезен мейл, в който бях насочена за среща в една от новите аудитории на Софийския университет.

Това, което нямаше как да очаквам е да вляза в зала пълна с усмихнати, дружелюбни хора. Такива, които рядко се срещат, но да, все още съществуват. Не знаех, че ще попадна на най-голямата безплатна образователна платформа за космически науки в цяла Европа. Но това, което в този момент най-много ме впечатли е усещането, което имаш покрай хора, които обичат работата си и са въодушевени от задачите си. Всички знаем как въздухът около тези ентусиасти се наелектризира с позитивна енерги я, как всичко изглежда по-интензивно, по-красиво. Беше октомври месец 2014 г. и  програмата тъкмо започваше. Това бе първото ми впечатление от организацията и хората.

По-късно екипът ми обясни защо си търсят доброволци. Когато аз тъкмо се включвах, екипът търсеше хора, които да правят субтитри на онлайн лекциите, качени в ютюб. Съгласих се, защото това беше нещо, което щеше да ми помогне да си упражня английския, да науча нещо повече за света, да направя контакти с прекрасни и дружелюбни хора и естествено да допринеса неща за обществото. Помня, че тогава си помислих, че ако моят превод помогне на някого, който не говори английски, да разбере науката и да се вдъхнови от нея, то това би била достатъчна награда за мен. Междувременно ходех на лекциите на професори и лектори от цял свят включително акад. Михаил Маров от Русия и много други. Една от причините да се съглася да превеждам без да искам заплащане е прекрасното, човешко отношение, което получих в Space Challenges, когато за първи път реших  да съм доброволец. Бързо ми стана ясно, че аз съм част от екипа и че макар всички да бяха по-възрастни и по-опитни от мен, моето мнение и труд се зачиташе. За мен беше като истинска магия да наблюдавам как млади българи градят нещо толкова значително в нашата малка красива страна. Нужно ли е да казвам, че бях вдъхновена?! Радвах се да допринасям за такава идея и да съм част от екип, който работи толкова усърдно, за да създаде нещо в страна, в която толкова много хора вече отдавна са се предали. За първи път видях нещо по-различно от непрестанното недоволство и пасивна агресия, които ни заливат толкова често. Видях нагледен пример за това, че ние сами градим света и обществото, където живеем. Или казано по друг начин – с пасивност и непрекъснато оплакване не стават нещата.

Получавах непрекъсната обратна връзка благодарение на която се развивах и уменията ми се подобряваха. Най-важният подарък, който обаче получих е среда, където да съм се развивам, да задавам въпроси и да се уча. С течение на времето и натрупаните знания успях да придобия увереност и малко повече кураж. Освен че учех за звездите, аз разбирах повече и за себе си. От този момент нататък продължих с доброволческите дейности и се превърнах в нещо като „пристрастен“, „сериен“ доброволец. Такъв термин не съществува, но аз го използвам, за да опиша нуждата си от разнообразни доброволчески дейности. Това именно е и красотата на доброволстването –  когато веднъж започнеш и ти хареса, после наистина не можеш да си представиш, че някой ден ще искаш да спреш.

Доброволчеството ми ме отведе обратно до родния ми град за EMPATHEAST Враца на Фабрика за идеи. Това събитие имаше за цел да предизвика промяна чрез емпатия. Както беше отбелязано и на рекламата на самото събитие, Северозападът като цяло е най-бедният регион в България и в Европа, така че ако някой обмисля да се бори за промяна, то това е правилното място за начало. Форумът бе за мен възможност да прекарам цял един ден в компанията на будни и талантливи млади хора, които имаха заразяващ оптимизъм. По време на събитието научих много за социалното предприемачество, за използването на обогатената реалност и други. Истината е, че градът ми, за съжаление, има много социално-икономически проблеми, а хората се нуждаят от малко повече надежда. Въпреки че трябваше да стана рано, рано през уикенда си, за да присъствам и да доброволствам, аз изобщо не се чувствах уморена. Дори напротив, имах усещането, че мога да продължа с часове и с дни. Когато се огледах около себе си виждах само усмивки и позитивизъм. Никой не се оплакваше, никой не беше буреносен облак. Въпреки ранния час, всеки искаше да е там и да помага. Това всъщност е и най-хубавото нещо на доброволчеството – доброто настроение и гордостта да си част от нещо значимо са заразни.  Вдъхновението, което получаваш в такива ситуации е свидетелство, че хората могат повече и са способни и на невероятни подвизи дори и в най-бедния регион на ЕС. Този ден за мен беше отново доказателство, че промяната е възможна и че в света няма само нещастия и злоба (противно на това, което голяма част от медиите ще ви кажат.).

Днес, лятото на 2017 г. приключенията ми като доброволец за моя радост все още не са спрели. Сега с гордост мога да кажа, че съм доброволец на Музейко и се опитвам да вдъхновявам малки и големи да обичат науката, да се учат и да се развиват. Радвам се, че мога да виждам усмивките на децата или онзи щастлив блясък в очите им, когато разберат нещо ново. Всяко едно дете е един различен свят (направо вселена) и има толкова много потенциал, че честно не мисля, че има език на света, който да може коректно да опише детските възможности и таланти. Прекрасно е и да си част от деня  на хора, които искат да опознаят света около себе си и са дошли в музея, за да се забавляват и да научат повече. А в Музейко всичко е създадено така, че да спомага и да насърчава ученето на малки и големи. Въпросът, който често си задавам е: „Има ли изобщо нещо, което да е по-характерно, по-типично от любопитството?“ Радвам се, че съм част от място, където любопитството се засища и екипът те подтиква да задаваш повече въпроси. Прекрасно беше за мен да се уча от всички други доброволци, както и от работещите в Музейко. Запознах се с уникални хора и странно как, но отново никой от тях не е негативен и намусен. А това, което аз получих като награда е удовлетворение и щастие. Сигурно доброволчеството предизвиква отделянето на големи количества серотонин и допамин. (Тук само спекулирам.) Поне при мен е така. В един циничен свят, който не вярва в съществуването на душата, аз открих нещото, което ме кара да се усмихвам.

Истината е, че за мен доброволчеството се превърна в това, което ме държи уравновесена и щастлива.То стана своеобразно лекарство срещу всичко сиво, скучно, негативно. И не, не казвам, че доброволческите дейности са за всеки. Не се опитвам да налагам мнението си на останалите или да играя ролята на PR екип. Исках просто да споделя какво значи за мен доброволчеството и колко много то промени живота ми. Ако успея да вдъхновя дори само още един човек да опита, то тогава бих била много щастлива.

В заключение бих искала да кажа само, че, да, доброволчеството не се заплаща (поне не с финансови средства), но това, което получаваш в замяна е безценно. Това е и отговорът ми на въпроса, който толкова много хора ми задават: „Защо доброволстваш, след като не ти се плаща?“ Контактите, удовлетворението и новите предизвикателства те карат да се чувстваш истински жив. Чрез доброволстването аз не само намерих своя път към звездите, но и открих себе си. Всичко, което изпитвам е благодарност за дадените възможности. Надявам се всеки да намери това специално нещо в живота, което го кара да се чувства щастлив, ползотворен и да допринася за доброто на обществото.

Автор: Русалка Георгиева

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: