Гражданско общество и доброволчески мисии
Драги читатели,
Това няма да е поредната статия за „Доброто”, нито ще е статия в стил „Гаврош” …показваща през сълзи смисъла на доброволчеството. Не, това е статия за погледа и възгледа на един гражданин на България, имащ ясно съзнание какво иска от живота си, гласуващ, харесващ народната музика и българския фолклор, познаващ сивите страни на живота в България и вярващ в бялата лястовица!
Приятно ми е, казвам се Адриана!
Реших да се включа в мисията, защото вярвам, че всяка стъпка навън към обществото е и стъпка навътре към самите нас! Понякога имаме нужда от малко намигване, от събуждане от нашия свят/ стереотип, за да открием колко много възможности ни предлага живота. Възможности да сме добри, да сме различни, да сме „герои”. Да,
не с величието на големите българи като Левски, Раковски, Ботев, но също така герои като тях в ежедневието!
Защото си струва да се пише за хората решили да дарят щастие и доброта в живота на някой друг. Разбира се даряването на щастие на някой друг винаги носи дарение на светлина и щастие и в очите на дарителя, но нека не обръщаме поглед към егото в тази статия J)).
Аз споделям с радост, че участвам винаги, когато мога в доброволчески мисии. Последната мисия, която подкрепих е „Изпращането на ученически пособия за Център от семеен тип за деца с увреждания в гр.Севлиево”. Толкова малък жест за един забързан офис – човек е да събере ученически и учебни материали от дома си + няколко тениски, които ще ЗАРАДВАТ след това децата в центъра. Вещи, които стоят потънали в мрак и прах в някой шкаф носят щастие и се събуждат за живот. Дори бих казала, че има известна красота в тази еволюция на потребяването.
Не да изхвърляме както ни учат стотиците реклами, за да си купим поредния „нов” продукт в „нова” опаковка, разработен по ”нова” технология, а да даряваш. Вещи и емоции!
Да събуждаш доброто в душата си, да събуждаш заспалите ненужни вещи за нов живот, да събуждаш усмивките в хората, до които достигат вещите ти!
Да, аз определено вярвам в доброволчеството! Подкрепям го и виждам смисъл в тази дейност!
И моля Ви, не ми говорете за време, как нямате вещи… или … не намирате смисъл! Това е личен избор! И аз уважавам свободата на личния избор на хората, неподкрепящи този тип инициативи. Разбирам и тяхното недоверие, нежелание, неосъзнатост… и до тук.
Споделям с голяма радост, че доброволчеството и подкрепата на тези мисии се пренесе и на работното ми място. И знаете ли, възможно е голяма група хора да се обединят около една цел, около една идея и да помогнат безкористно!
За три месеца бяха събрани 460 лв от 7 офиса на компанията, за която работя. Да, сумата не е гръмка, но е повече от скептицизма да не го направиш, нали? 460 лв бяха дарени на организацията „Жълтите стотинки”.
В продължение на 1 година съвместно със същите тези колеги, с които работя, вярващи в добрата страна на хората събирахме капачки в подкрепа на каузата „ Капачки в действие” и резултата бе повече от впечатляващ. Бяха събрани 500 кг капачки, стойността от които бе половината необходима за закупуване на бяла техника за дом от семеен тип, в който бяха настанени деца 7 деца на възраст от 14г до 17 г.
И това без съмнение е повече от всичко възможно, което би могло да се случи, ако всеки от нас беше изхвърлял капачките си в боклука. Тук има синергия, има смисъл, има цел, има и резултат!
Аз вярвам в доброволчеството!
Подкрепям го!
И виждам смисъл и резултат от него!
С уважение и много усмивки,
Адриана
_______________________
Автор: Адриана Симеонова, гр. Русе
