Историята на фондация „Дечица“
Преди осем години с груа приятели решихме да посетим деца, лишени от родителски грижи.
Не знам какво ни провокира, но помня, че споделих идеята с приятели и за три дена събрахме 700 лева, с кито купихме торти, спортни панталони и чорапи на 15 деца.
После отидохме да им ги занесем. Лично.
Това беше първата ми среща с „дечицата“. Еуфория, усмивки, торта, много ръце, много лица…много деца. Емоция, която не ме остави за спя седмици наред.
Отидох да ги видя седмица по-късно. Вече нямаше торти, децата бяха сами, настроението- минорно.
Тогава реших- това, което мога да им дам, не са тортите и подаръците, а времето си, енергията, знанията си. Да им ги давам постоянно, да запомня имената им, да станем приятели, създадем общи спомени.
Започнах да каня приятели, като им обяснявах идеята си. Много хора се включиха с ентусиазъм.
Всеки път измислях както ще правим – цветя от хартия, апликации, пъзели, игри с балони, четене на приказки…
Ние започнахме да очакваме с трепет срещите с децата и групата ми постепенно ставаше все по-голяма.
…Започнахме да откриваме кое дете в какво е най-силно…
…Кое дете има нужда от подкрепа в конкретна област…
….Кое ще стане артист или танцьор…
…Кое рисува изумително….
…Кое пее правилно….
Сега организацията ни включва над 30 доброволеца. Всеки работи с конкретно дете. Всяко дете получава индивидуално внимание 🙂
В малки групи децата получават подкрепа по математика, английски, български, математика, биология или актьорско майсторство.
По-големите започнаха да се включват в различни инициативи в подкрепа на други хора.
Това, което ни сплотява, мотивира и вдъхновява, е вярата, че всичко е в наши ръце.
Децата имат неограничен потенциал, стига някой наистина да повярва в тях и да вложи усилия, хъс и време да го развие.
Поздрави,
Богдана Манова
Активна среда 