Гражданско общество, доброволчество и личностово развитие….

Гражданско общество, доброволчество и личностово развитие….

Възможно ли е гражданското общество без доброволчество?

Има ли личностово развитие, когато си извън всякаква общност?

Или доброволчество, което може да е някакъв вид егоистично занимание на хора, които искат да бъдат забелязани или пък търсят внимание?

Тези въпроси не би трябвало да бъдат задавани, но ето че се пораждат у мен, а твърдя, че съм човек, който се смята за въвлечен ако не във всички процеси, то поне в мисленето на живота си като изграден върху грижа за другия, справедливост и доброта. И въпреки това, всичко е лична история, не можем да теоритизираме понятията, без да ги пречупим през мирогледа си, който всъщност е най-страшния съдник.

И все пак да мислиш себе си като част от гражданското общество, не е обществена, а лична позиция, която изисква въвлеченост и отдаденост, във всички моменти и във всички проявления. Това не е участие в определна кауза или подкрепа на някои възвишен проект. Нито пък момента, в който пиша този текст.

Хрумват ми много примери, но като че ли един от тях е най-показателен за начините да се „скриеш“ в конфорта на собствената си егоистична планета. Обществен транспорт, майка с малко дете, възрастен човек и всички онези хора, които са забили нос в телефона, се правят, че не ги виждат. Нарочно не променят дори с милиметър траекторията на полезрението си, за да не видят случайно тези, другите, защото тогава ще им е стане неудобно.

Какъв е начинът от тази ситуация, да пораснеш толкова, че да се включиш в абсолютно доброволна кауза, свързана например да заведеш незрящ човек някъде… Безспорно – за всеки е различен, но се случва, и не е някакво чудо, а процес, който за някои започва още с първите мигове социален живот, за други – в различна сложна или трудна ситуация, за трети е протест…

Но пътят между гражданското общество, което ни кара да растем, да се развиваме, до момента, в който тази позиция и начин на мислене, станат реалност, тази която се случва отвъд добрите намерения и теориите за същността на човека, е много кратък.

И дори и тези тийнейджърки, които стават, за да отстъпят мястото си, за да бъдат различни или забелязани, в един момент освен да провокират приятелите си, всъщност започват да вярват във възможността и силата ни да променяме света и да го правим по-добър.

 

 

Цвета Младенова
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: