Архив

Активно общество

Драги читатели,

Това няма да е поредната статия за „Доброто”, нито ще е статия в стил „Гаврош” …показваща през сълзи смисъла на доброволчеството. Не, това е статия за погледа и възгледа на един гражданин на България, имащ ясно съзнание какво иска от живота си, гласуващ, харесващ народната музика и българския фолклор, познаващ сивите страни на живота в България и вярващ в бялата лястовица! Read More

Advertisements

Здравейте на всички!

Замисляли ли сте се,че не само работата,при която се получава заплата, развива личностни умения у човек?Същите знания и компетенции се пораждат и усъвършенстват и при доброволческата дейност!Затова  и и посвещавам този текст ,тъй като  ми доставя голямо удоволствие и личностно удовлетворение от факта,че съм в помощ на обществото. Предполагам ,че мнозина,участвали в различни акции и благотворителни кампании, също споделят мнението ми. Имах възможността да бъда доброволка в Германия и по-точно в техния „Червен кръст“. Бих могла да го нарека работа, въпреки ,че бе безвъзмездно и много полезно за мен по редица причини- една от тях е научаване на немския език на по-добро ниво. Хората там бяха изключително мили и разбрани с мен. Дейността ми се състоеше в сортиране и поддържане реда в магазин  за дрехи и всякакви пособия с цел благотворителност. Read More

Източник на превода: Дневник

Президенте Фауст, членове на борда на управляващите, преподаватели, алумни, приятели, горди родители, членове на борда на съветниците, абсолвенти на най-великия университет в света.

За мен е чест да съм с вас днес, защото, нека си признаем, вие постигнахте нещо, което аз така и не успях. Ако завърша тази реч, за пръв път ще завърша нещо в Харвард. Поздравления, випуск 2017!

Невероятно е аз да изнасям тази реч, не само защото напуснах университета, но защото технически ние сме от едно поколение. Минахме през този двор в едно и също десетилетие, изучавахме едни и същи идеи, проспахме едни и същи лекции. Може да сме стигнали тук по различни пътища (особено ако идвате от далечната част на кампуса), но днес искам да споделя какво съм научил за нашето поколение и за света, който градим заедно.

Но първо – последните няколко дни ми върнаха много хубави спомени. Кои от вас помнят точно какво са правили, когато са получили имейла, че са приети? Аз играех Civilization, изтичах долу, викнах баща си и, по някаква причина, той реши да запише на видео как отварям имейла. Това видео можеше да стане и много тъжно. Кълна се, че влизането ми в Харвард все още е постижението, от което родителите ми са най-горди. Read More

Годината е 2010. Правителството на ГЕРБ предлага промени в Закона за електронните съобщения, които разрешават достъпа до разпечатки на мобилни разговори и интернет съобщения при разследване на престъпления. Започва самоорганизиране на граждани в социалните мрежи за протести пред парламента. Избухналото недоволство принуждава депутатите да приемат поправките със сериозни промени. Четири години по-късно журналистът Илия Вълков ще нарече това гражданско недоволство „първата голяма репетиция на интернет активистите“ в книгата си „Комуникация на граждански движения“.
Read More

В тази публикация събрах най-важната информация, която всеки гражданин на Европейския съюз е добре да знае.

Става дума за четири файла във формат pdf: 

Моите права в Европейския съюз: 

Как да търсим европейска информация: 

Възможности за кариерно развитие, обучение и стажове: 

Стратегия „Европа 2020“: 

Read More

За тях няма значение дали ги окачествяват като част от „Белите каски“, „Червения кръст“, „Червения полумесец“ или различни местни организации с разнообразни имена и безкористна цел. Те са там, за да помагат. На терен. В Сирия, Ирак, Нигерия, Судан, Либия. И, за съжаление, още много. За съжаление, защото присъствието им в тези държави предполага наличие на катастрофа, причинена не от природни или друг тип независещи от човека бедствия. Подсказва за наличие на извънредно положение, обявено, официално или пък не (което всъщност го прави още по-извънредно), „благодарение“ на най-висшия интелект на планетата Земя – човешкият. В резултат от неговите лични стремежи за власт, състояние и неограничени ресурси. Read More

Човекът е социално същество, той непрестанно има нужда да общува със себеподобни, за да се чувства значим. Споделяйки своите мисли и чувства, изслушвайки останалите, хората успяват да запълнят празнотата в себе си, която чувстват, когато остават сами. Но това понякога не е достатъчно. В живота си имаме цели, мечти, идеи, ежедневието ни е изпълнено с разнообразни емоции, но също така притежаваме и необходимост да помагаме на останалите. Защо ли? Просто е – това е следващата стъпка от това да си част от обществото, да допринасяш за общото благо. Всеки ден ние ставаме свидетели на хора, които си помагат, без значение дали се познават, или не. Много от нас биха подали ръка на приятел, роднина, дори и на човек, който са виждали веднъж. Но по интересното е, колко от нас биха помогнали на непознат, независимо дали ще е с храна, парични средства или просто подкрепа? За съжаление, това не е цялостната същност на доброволчеството. В това понятие немалка част заема и личностното развитие. Често човек би се запитал какво получава в замяна. За някои е личностно удовлетворение, за други придобиване или споделяне на опит, знания, умения, запознанство с нови хора, разширяване на мирогледа и не на последно място – съпричастност – просто така сме устроени. Read More