Архив

Без категория

Доброволчеството е едно от нещата, които ще спасят света. То е изключително важно качество, което притежаваме, но за жалост не всеки го използва. Добрината не трябва да се потиска и да остава на заден план, а да присъства в нашето ежедневие. А сега ще ви докажа и защо смятам, че съм права за всичко това.

Read More

От Елена Николаева Машева-Илиева

Какво е да бъдеш добър? Как се измерва добротата в свят, където самата дума има
различно значение за всеки? Доброта, добър, добро – коренът е един, тълкуванията
много.

За мое голямо съжаление по-голямата част от хората, с които се срещам са егоистични,
заядливи и в много често даже озлобени. Само по себе си това е разбираемо, проблемите
са ежедневие, нещастието – също. Именно в такава среда е много трудно да се говори за
себе израстване и добри дела.
В същото време аз искрено вярвам, че личният пример е всичко, което имам и най-
ценното, което мога да даря. Взела съм решение, че заобикалящата ме негативна енергия
няма да има значение и че всички каузи, в които избера да участвам са ,за да правя добро
на себе си и на другите. Read More

Детето ми се казваше Мария и беше едва на 11 години, когато я опознах истински за първи път. Човек в действителност можеше да се впечатли от възможностите й за говорене на тази възраст. Беше като преобразувател на пишеща машина, а думите й никога не се лишаваха от своя смисъл. Знаеше какво иска да каже, а и тя самата имаше толкова много събрано в себе си, че време за губене нямаше, нямаше и минута, от коята да се лиши. Затова и беше толкова съсредоточена във всичко, което прави. Целият й кратък житейски път беше минал като по филмите – преживяла толкова много, въпреки крехката си възраст, че дори опитните около нея можеха да се научат на някой и друг житейски урок. И нещата не опираха до дребните нужди на деня. Тя не се интересуваше от тях. Read More

Здравейте на всички! Аз съм Маги и искам да ви разкажа за това какво научих и получих аз от доброволчеството. Пиша тази история, защото смятам, че неговата магия трябва достигне до възможно най-много хора, и искам да допринеса за това.

Въпреки че съм само на 17 години и имам прекалено малко опит в тази сфера, мога да кажа, че доброволчеството ми е дало наистина много неща. Отърсих се от голяма част от предразсъдъците си, убедих се в ползите на работата в екип и в нуждата от разбирателство между хората, научих се, че трябва да съм благодарна за всяко на пръв поглед малко нещо, защото има хора, които се молят за това, и най-вече – разбрах, че щастието наистина не се купува с пари. Read More

В бързината на ежедневието често губим посоката и смисъла на нещата, които правим. Постепенно се промъква чувството, че не ние движим ситуациите, а те задвижват нас. В един такъв ден, в който се чувстваме едва ли не безсилни пред обстоятелствата най-ефективното действие, което можем да предприемем е просто да спрем и да направим деня си тотално различен. Да отменим всички ангажименти, да останем сами с мислите си и да се опитаме да си отговорим на няколко много важни въпроси, за да проверим доколко сме се отклонили от това, към което се стремим и да се фокусираме отново. Периодичното правене на това упражнение носи яснота и вътрешно спокойствие, че се движим в правилната посока. Read More

За жената, бидейки извадка от групата на нежния пол, се предполага пряко да е обвързана с думи и словосъчетания, които, изричайки ги на глас, мъжете да се пренасят в един свят, изпълнен с блаженство и удоволствия.
„Черната дантела, копринено-нежната кожа, кадифената ръкавица, блясъкът в палавия поглед, лукавата усмивка, червеното червило, къдриците, падащи като водопад, грижливо поддържаните коси и кожа, изрядният маникюр, нежните ласки и лековитият допир, мълчаливото прикриване, талантливото съблазняване, сладките приказки, плавните движения, добре премерената дистанция, оформеното тяло, тънката талия, мръсното подсъзнание, красивите украшения“…

Read More

Какво имаш и какво нямаш?
Колко даде днес и какво получи?
Какво изгуби в бързината и какво спечели от това?
Какво умря в теб днес, докато дишаше?
Как живя днес и какво не направи?
Какво ще породиш у другите и какво ще пропуснеш да им покажеш?
Каква следа би искал да оставиш и като какъв би желал да си запомнен?
Защото следа се оставя, когато нараняваш. Тогава остава грозен белег. Но следа се оставя и когато подаряваш щастие – дребен жест, мила дума, приятелско рамо.
Днес какво направи, за да те запомнят? Защото не е важно дали, а по какъв начин ще оставиш следа… Read More

Почти всеки  е чувал в живота си поне веднъж да му казват,че има талант да прави нещо – било то да рисува, да пее,да свири на някакъв инструмент,да пише стихове,да се изказва правилно…

Списъкът е доста дълъг… Талант,дарба…

Няма да забравя ученическите си години. Смело мога да кажа ,че това са най-хубавите в живота ми до момента.Години на усърден труд над книгите,съчетан с безгрижието на юношеството .Бях перфектна  по всеки един предмет и оценките ми го показваха.Стараех се и нещата ми се получаваха.И до ден-днешен съм перфекционист,но не мога да подмина едно страшно явление ,ширещо се в наши дни.Все повече се натрапва идеята,че децата трябва да имат отлични оценки по всичко…От скромните ми наблюдения в продължение на три месеца в Център за развитие на детските таланти ,успях да стана свидетел на немалко случаи,в които идват родители да записват децата си на частни уроци по предмета,по който децата им имат проблем…

Понякога съм на мнение,че това е типична черта на българина-да се хваща за негативното..Може детето да има отличен по литература,но посредствената оценка по математика,например,кара родителите веднага да акцентират върху нея ,забравяйки да се фокусират върху прекрасното представяне по литература..Логиката в тези действия ми се губи..Вместо детето да продължава да се развива по литература,да постигне наистина по-задълбочение познания по избрания предмет,сякаш тези амбициозни родители се опитват да преначертаят пътя на наследника си ,противопоставяйки се на неговите заложби и таланти…Така създаваме кадри,които учат само за диплома,а утрешният ден ще пълнят кафетата и дискотеките,ще търсят безрезултатно работа,или пък ще започнат такава и ще я работят с неохота..

От този порочен кръг може да се излезе само тогава,когато децата сами избират пътя ,по който да вървят и само тогава,когато срещнат безпрекословната подкрепа на своите близки хора…В противен случай,картинката не е много приятна за описание…За това родители,отправям апел към вас,бъдете до децата си,съветвайте ги ,подкрепяйте ги, напътствайте ги,давайте съвети,но не се натрапвайте,позволявайте на вашите наследници да взимат сами важните решения в живота си.Ако не го направите,децата ще виждат своеобразен враг във вашето лице и всичките им действия в живота ще бъдат продиктувани от решения взети под влияние на насадена неприрязън,инат и самонадеяност..Но вината ще е не тяхна ,а ваша..Помислете,избройте до 10..и тогава предприемете действие спрямо децата си.. Има резултат


АВТОР : ЛЮБОМИРА ДИМИТРОВА

Обучавайки се в сферата на психологията,работата ми с деца и сблъсъкът с характерите на техните родители,ме кара да се чувствам някак тъжно.Тъжно,защото всеки родител води на психолог своето дете с желанието психологът да размаха вълшебната си пръчица и да промени детето в по-добра посока.Как може да настъпи  внезапна промяна в едно такова по начало чисто и невинно създание?Та на ли родителите са тези,които са били тези,от които то е попило основата на поведението,което демонстрира.Всички деца са палави,но това съвсем не бива да се диагностицира с хиперактивност или да се лепва етикет“лошо дете“.Та нали семейството е първата малка социална група ,в която се потапя детето след раждането си.В този ред на мисли,родителите трябва да се замислят какъв пример дават на наследниците си,а не да търсят вината в невинните създания,които трудно осъзнават ,имайки предвид крехката им възраст,смисъла на думите,заканите,размахванията с пръст,дори повишаването на тон, а подражават на поведението на родителите.Едно такова дете,чието мнение и желания са неглижирани още в ранна детска възраст,пречупва нещо в себе си.Така несъзнателно,с години,обществото ни създава младежи,дори хора на вече зряла възраст,останали с някакъв недооценен талант или черта,което рязко се отразява на самооценката,която е видимо понижена.Това води до изпадане в депресивни състояния,а в най-лошия случай на тежка депресия-дори и до суицидни опити.

Като че ли тази негативна линия се прокрадва и в училището.Родителите сякаш са глухи за това с какво иска да се занимава детето им,вманиачавайки се то да е всестранно развито,да има умения ,оценени с отличен във всяка една област.Има деца,на които това им се отдава..но има и такива,които имат един талант,а в това няма нищо лошо-напротив-тези деца от малки знаят какво е призванието им живота.Болната амбиция на по.голяма част от българските майки/визирам майките в качеството им на базисен възпитател на детето/ стига до там,че ако детето има отлична оценка по български език,а по математика-добра или много добра,майката тръгва да записва детето си на частни уроци по математика,защото там „нещо куца“.Логичното е детето да развие потенциала си в областта на езиците,защото явно там е скрит талантът му…но родителите са на друго мнение..За съжаление-погрешното мнение,което обаче рефлектира върху детето и се връща като бумеранг с ударна сила в следващите години.Още в ученическа възраст,малкият човек,все още търсещ себе си, осъзнава,че не е добър в дадена област, а не акцентира върху прекрасния талант в друга сфера,който може да превърне в професия и призвание.

Излишно е да споменавам и недообмислените уроци в учебниците,написани от екпертни лица ,в много случаи  те не са  заставали дори един ден зад учителската катедра.Материалът е поднесен по неразбираем и недостъпен за децата начин,пред които единствената алтернатива е да заучат наизуст голяма част от заложената информация по темата.Не се прилага  методът  на  информирания избор,базиращ се на прослушване на целия урок,и последващо отсяване на децата на най-важното.Стимул за тях би било да потъсят допълнителна информация по темите,направили им по-голямо впечатление.Включването на играта като форма на обучение в началните училищни класове,със сигурност би дала по-добри резултати .

И въпреки проблемите в образованието,нека не забравяме да споменем бългаският учител,който преподава ВЪПРЕКИ системата и се старае да научи учениците си на много по-важни уроци от тези ,написани в учебниците!Тези уроци са по-трудни запреподаване и само едно любящо учителско сърце е снпособно да побере любовта на цял клас свои деца и да я раздава така безвъзмездно.

Аз виждам светлинка в тунела,но както обичам да казвам, „сама птичка пролет не прави“-трябва постоянство,общи усилия и търпение!!!


Автор: Любомира Димитрова