Вече знам какво представлява дискриминацията и кога на пръв поглед дискриминационни действия всъщност не представляват такива. Време е да науча повече за видовете дискриминация, които могат да бъдат упражнени спрямо мен, и по какъв начин мога да защитя правата си.

Дискриминацията бива два вида – пряка и непряка (косвена).

Кога съм жертва на пряка дискриминация?

Когато получавам по-неблагоприятно отношение в сравнение с другиго, който ебил е или би бил някога в аналогична ситуация. Това неблагоприятно третиране е на базата на някой мой признак – да речем расовата ми принадлежност, сексуалната ми ориентация, религията или вярата ми, наличие на увреждане и др. (виж изброените тук основания). Така, ако имам някакво увреждане и прочета в обява за работа “обявата не важи за хора с увреждания”, то може да се окаже, че съм пряко дискриминиран, ако увреждането ми не е пречка за извършване на работата. Друг пример за пряка дискриминация е да ми откажат да се запиша в езиков курс заради говорния ми дефект. Read More

Реклами

Драги читатели,

Това няма да е поредната статия за „Доброто”, нито ще е статия в стил „Гаврош” …показваща през сълзи смисъла на доброволчеството. Не, това е статия за погледа и възгледа на един гражданин на България, имащ ясно съзнание какво иска от живота си, гласуващ, харесващ народната музика и българския фолклор, познаващ сивите страни на живота в България и вярващ в бялата лястовица! Read More

Често ме питат защо съм доброволец, защо съм избрала да дам част от свободното си време без да получа парично обезщетение в замяна. Като човек, израснал в малък град напълно разбирам нуждата от финансова независимост и сигурност. Въпреки това обаче днес реших да разкажа за моя опит в доброволчеството и как това промени живота ми.

В края на последната си година в университета бях си наумила, че трябва да се обогатя с нови преживявания. Винаги съм искала да доброволствам, имах малко повече свободно време и реших да опитам. Read More

Здравейте на всички!

Замисляли ли сте се,че не само работата,при която се получава заплата, развива личностни умения у човек?Същите знания и компетенции се пораждат и усъвършенстват и при доброволческата дейност!Затова  и и посвещавам този текст ,тъй като  ми доставя голямо удоволствие и личностно удовлетворение от факта,че съм в помощ на обществото. Предполагам ,че мнозина,участвали в различни акции и благотворителни кампании, също споделят мнението ми. Имах възможността да бъда доброволка в Германия и по-точно в техния „Червен кръст“. Бих могла да го нарека работа, въпреки ,че бе безвъзмездно и много полезно за мен по редица причини- една от тях е научаване на немския език на по-добро ниво. Хората там бяха изключително мили и разбрани с мен. Дейността ми се състоеше в сортиране и поддържане реда в магазин  за дрехи и всякакви пособия с цел благотворителност. Read More

Източник на превода: Дневник

Президенте Фауст, членове на борда на управляващите, преподаватели, алумни, приятели, горди родители, членове на борда на съветниците, абсолвенти на най-великия университет в света.

За мен е чест да съм с вас днес, защото, нека си признаем, вие постигнахте нещо, което аз така и не успях. Ако завърша тази реч, за пръв път ще завърша нещо в Харвард. Поздравления, випуск 2017!

Невероятно е аз да изнасям тази реч, не само защото напуснах университета, но защото технически ние сме от едно поколение. Минахме през този двор в едно и също десетилетие, изучавахме едни и същи идеи, проспахме едни и същи лекции. Може да сме стигнали тук по различни пътища (особено ако идвате от далечната част на кампуса), но днес искам да споделя какво съм научил за нашето поколение и за света, който градим заедно.

Но първо – последните няколко дни ми върнаха много хубави спомени. Кои от вас помнят точно какво са правили, когато са получили имейла, че са приети? Аз играех Civilization, изтичах долу, викнах баща си и, по някаква причина, той реши да запише на видео как отварям имейла. Това видео можеше да стане и много тъжно. Кълна се, че влизането ми в Харвард все още е постижението, от което родителите ми са най-горди. Read More

Преди три седмици се върнах от Непал. Бях на доброволческа мисия за ,,изграждане на новия Непал“ или както се казва мотото, под чиято вълна е залята страната след разрушителното земетресение преди две години, през април 2015 – „rebuilding Nepal“. Ще ви цитирам бедствието в цифри: 8 617 загинали, 16 808 ранени и 2,8 млн. останали без дом. Столицата Катманду е един от най- замърсените градове в света, хората ходят с маски ежедневно, постоянно. Пишейки това, в момента все още лекувам последиците от това замърсяване, изразяващи се във възпаление на носоглътката и тъпанчето ми. Начинът, по който хората третират боклуците си, е да ги съберат (ако изобщо го направят) пред дома или магазина си и да ги изгорят! Пепелта и останките отиват в канала… Забравих да спомена, че водата в Катманду е отровна и не се ползва дори за миене на зъби.
***
Миналата година се върнах от Англия. Живях повече от година в международна общност от доброволци и активисти. В различни периоди бяхме от 30 до 50 човека. Готвехме, чистихме и градинарствахме под график на ротационен принцип. Събирахме отпадъците разделно, рециклирахме стари материали, вдъхвахме нов живот на стари дрехи и предмети, компостирахме в градината си, отглеждахме си зарзават с пермакултурни техники. Оставащата ни храна дарявахме на бездомни хора, избирахме да ползваме велосипеди вместо автомобили.
***
За момента съм в България. Миналата седмица се включих като доброволец в една много вълнуваща инициатива. Казва се „Бургас рециклира“ и се случва за четвърта година, благодарение на свеж екип от доброволци, обикалящи из различни училища и обясняващи на първокласници защо е важно да рециклираме. Творим от хартия и пластмаса с мъниците и произвеждаме усмивки. Тази година се събрахме 55 доброволеца, обиколихме 8 училища и разказахме на 800 първокласника къде е правилното място за нашите отпадъци.
Този проект е едно от най-важните ми доброволчески участия в България, защото всички знаем, че по тази тема има мнооооого какво да бъде направено. Да, не сме като в Непал да си горим боклука на улицата. За щастие поотминаха времената на „бай Ганьото“, който си хвърляше боклука през терасата… но имаме още много хляб да ядем, докато достигнем западноевропееца, който макар и на 6 бири алкохол в кръвта, търси зеления контейнер и си хвърля стъклото в него. Това го видях с очите си още през 2011, когато живях във Франция и се чудех кога това recycle възпитание ще застигне и моята страна. Е, 6 години по-късно все още не се е случило. Стъпките са бавни, тежки и мъчителни. Но докато има такива инициативи като „Бургас рециклира“, в които 55 мирни гражданина на възраст между 16 и 60 намериха време в обедната си почивка от работа, в дупката между 2-3 лични ангажимента или в прехвърлянето от първа към втора смяна в училище и подготовка за бал и матура,  да отскочат до най-близкото училище да поговорят с първолаците за една по- чиста планета… аз няма да загубя надежда, че и в България ще стане чисто и природосъобразно един ден!

Read More

Годината е 2010. Правителството на ГЕРБ предлага промени в Закона за електронните съобщения, които разрешават достъпа до разпечатки на мобилни разговори и интернет съобщения при разследване на престъпления. Започва самоорганизиране на граждани в социалните мрежи за протести пред парламента. Избухналото недоволство принуждава депутатите да приемат поправките със сериозни промени. Четири години по-късно журналистът Илия Вълков ще нарече това гражданско недоволство „първата голяма репетиция на интернет активистите“ в книгата си „Комуникация на граждански движения“.
Read More