Архив

Tag Archives: гражданско общество

Индексът за устойчивост на неправителствените организации (НПО) в България за 2015 г. показва застой в развитието на гражданския сектор. Неговата стойност остава непроменена от 2012 г. Тя е 3.3 и определя гражданския сектор в България все още като нестабилен.

Advertisements

Идеята за книгата се появява преди година докато Кадик и българските му приятели обсъждали случая с КТБ.


Представете си, че сте кмет на село с малък бюджет и знаете, че има европейска програма, с чието финансиране да построите стадион. Парите ви трябват за много по-належащи проекти, като например асфалтиране на улици и пречиствателна станция, но в дадения момент, ако искате да се изявите като активен управленец, то предлаганата опция е точно стадион. Средствата не идват от вашия джоб, даже не идват от общинския бюджет, идват от „Европа“ (за повече детайли – вижте темата на броя). Звучи като подарък от Дядо Коледа, а подаръците могат да се харчат за скъпи, ненужни удоволствия. При това ще получите погалване по главата при добра усвояемост. И никой няма да ви потупа по рамото за това, че сте решили да не харчите пари, пък било то „европейски“, за безсмислени проекти. Read More

Гражданското общество не е непременно свързано с политическата обстановка в дадена страна. То не е непременно свързано и с дадена страна, всъщност. Например, когато Римската империя е спряла да съществува, населението е продължило живота си, мака и векове да не се е идентифицирало с конкретна държава. Гражданското общество, според мен, дори не е свързано с града и самото понятие е неточно. То е съставено просто от компонентите, които го изграждаят- тоест съвкупността от хората, които споеделят обща раса, език, религия. Гражданското общество винаги дава своите плодове, като по- малко или повече плодородна земя. То ражда своите водачи, търпи своите угнетители, произвежда нови тенденции, идеали, принципи, моди, но като цялостен организъм много бавно и мъчително се променя. Минава периодично през прочистващи катаклизми, наречени революция, които го възобновяват и тласкат към нови посоки, които в различни периоди- от десетилетие до два века, се амортизират и ето, че търси ново равновесие, а то, уви, винаги се оказва нетрайно. В момента се намираме в неговия пореден етап на развитие, демокрацията, чийто признъци на умора все по-ясно се долавят. Read More

Ралф Дарендорф (1929-2009),  социален мислител, либералдемократ

Гражданското общество като посредник на свободата притежава специфични белези. Първият важен белег на гражданското общество е многообразието на неговите елементи. Съществува изобилие от организации и институции, в които хората могат да реализират някакъв обем от своите жизнени интереси. Джеймс Медисън, един от бащите на американската конституция, е подчертавал особено този аспект, тъй като „тиранията на мнозинството” му е създавала грижа.

„Докато цялата власт се извежда от обществото и остава зависима, самото общество се разделя на толкова части, интереси и класи от граждани, че правата на отделните хора или на малцинствата едва ли биха били застрашени от комбинации на мнозинството, обусловени от неговите интереси.” Следователно една единствена държавна църква няма нищо общо с гражданското общество, но пък няколко независими от държавата църкви принадлежат към него.

Втори важен белег на гражданското общество е автономията на многото организации и институции. Под автономия трябва да се разбира независимостта от някакъв център на властта. Държавно финансирани институции, например университетите, могат да бъдат автономни. Във всеки случай не може се отрече, че автономията е по-солидна, когато почива на личната инициатива на своите членове, а по правило и на частната собственост.

Малките и средните предприятия са също така съставни части на гражданското общество, както фондациите, сдруженията и съюзите. Източниците и формите на автономия на обществените организации са централна тема на създаването на гражданските общества, а това винаги е създаване на условия, при които могат да процъфтяват такива общества.

Третият важен белег на гражданските общества е свързан с човешкото поведение, това, което Гартън Аш нарича „учтиво, толерантно, без насилие”, преди всичко обаче „гражданско и цивилно”. Тук се срещаме с другата, личностната страна на гражданския статус, т.е. гражданското съзнание. Гражданинът в този смисъл не пита какво могат да направят за него другите и особено държавата, а сам прави нещо. Гражданска гордост, гражданска смелост – има най-различни съчетания на думите, които описват добродетелите на членовете на гражданското общество. 

Гражданските общества са може би единственият източник на действена опозиция против авторитарната и тоталитарната власт. В страните на реално съществуващия социализъм опозицията беше силна там, където имаше елементи на гражданското общество. Към тях в Полша се числеше църквата с нейното особено положение, а след 1980 г. и профсъюзът „Солидарност”.

В Унгария – най-напред личната, а по-късно все по-силно проявяващата се в обществото тенденция към частната собственост. В Чехословакия писатели и хора на изкуството водеха по-самотна борба, същото важи и за опозиционните църковни групи в ГДР.

Там, където цари конституция на свободата, гражданското общество е нормалната жизнена среда на хората. То не е непременно опора на държавата. Многобройните автономни организации трябва винаги да се пазят от твърде тесния съюз с властниците. То обаче не се намира и в опозиция спрямо държавата. Съществува досадно недоразумение да се гледа на гражданските инициативи като на бойни групи срещу демократичните правителства.

Свободата означава още, че държавата оставя широки сфери от живота на хората без да се намесва в тях, така че хората да не са нито за, нито против нейните институции.

Гражданските общества не възникват за една нощ, нито пък за периода, през който се създават проекти за демократични конституции или дори се поставят основите на пазарното стопанство. Едновременно с това те са застрашени на всяка крачка. На всички държавни инстанции е присъща склонност към тоталност. Държавата винаги иска повече власт, колкото и често да се повтаря, че държавата не е нищо друго, освен хората, които я образуват.


Ралф Дарендорф, „След 1989 – Морал, революция и гражданско общество”

Източник на публикацията: http://cao.bg

Да бъдем активни граждани, това означава да бъдем част от активното гражданско общество, да имаме гражданска позиция (тоест мнение, виждане или гледна точка) по въпроси, които засягат обществените дела. И тук е мястото да се каже, че не е нужно да бъдем специалисти в конкретна област, за да изразим мнението си. В някои случаи е нужно точно обратното, тъй като ние изразяваме вижданията си от позицията на граждани, членове на обществото, не от позицията на участващи в конкретната област.

Активните граждани, както и активното общество – това са явления, характерни за развитите и напредналите демокрации. Развитието на демокрацията и развитието на активното общество са в правопропорционална зависимост.

Какво точно правят активните граждани?

Активните граждани следят обществените дела в своето населено място, в своята страна. Те провокират, създават или участват в дебати, отнасящи се до тези дела. Участват в обществени събития и мероприятия. Често следят и сигнализират за нередности спрямо морала и закона. Не очакват лична и своевременна полза от тази своя дейност; съзнават се като част от общност.

Появата и развитието на интернет даде възможност на много хора да бъдат активни граждани. Всеки може да изрази мнението си по конкретен въпрос, както и да проследи други мнения, отнасящи се до същия въпрос и въз основа на сходни виждания (политически, граждански и прочие) да създаде или да се включи във виртуална общност с хора.

Пасивни и активни граждани

Гражданите биха могли да се разделят на две групи: пасивни и активни. Безспорно е, че мнозинството от тези, които движат и развиват в положителна насока обществото, икономиката и науката са активните граждани.

Да бъдеш активен гражданин не означава да загърбиш себе си и да се отдадеш изцяло на обществените процеси. Тъкмо обратното: хората, които имат активна гражданска позиция са тези, които обръщат немалко внимание на личностното си развитие, защото те съзнават, че са част от обществения организъм и като такива, са длъжни да бъдат нужна и необходима част. Тъкмо поради тази причина в този блог има секция „Личностно развитие“.

В следващата публикация ще бъдат изброени някои от конкретните прояви на активните граждани.

Автор: Благовест Цветанов

В търсене на дефиницията

Гражданското общество може да бъде определено като „форма на организиран обществен живот, който е доброволен, възниква спонтанно, в повечето случаи се самоиздържа, независим е от държавата и се подчинява на определени законови норми“ (1). Според друго определение, гражданското общество е „доброволно обединение от хора за постигане на обществено значими и полезни цели, характеризиращо се със самоинициатива, самоорганизация, самоуправление, самоконтрол и взаимопомощ в средата на развита комуникация, приемащо своите решения с беседа (дебат) и съгласие (консенсус)“ (2).

Могат да бъдат дадени редица дефиниции на термина „гражданско общество“, но за да бъдат разбрани правилно, трябва да се имат предвид две неотменими условия, необходими за съществуването на такова общество. Гражданското общество не би могло да просъществува дълго време, ако не са налице именно тези два фактора:

– Граждани, които разполагат със свободно време, интересуват се от обществените дела и желаят да се включат в тях. Техни основни личностни качества са: инициативност, безкористност, отговорност, активност, желание за развитие и прочие.

– Среда, която не просто предполага, а осигурява и гарантира свободата на гражданите и техните права.

Първото условие е основополагащо и задължително. Без него не би могло да съществува гражданско общество.


Ползата от гражданското общество

Известно е, че всяка власт се разпростира дотам, докъдето ѝ позволяват нейните обекти. Гражданското общество стои между властта и обектите ѝ, т.е. гражданите. Наличието му е доказателство, че властта не се е разпростряла изцяло и всеобхватно. Гражданското общество е първото нещо, което изчезва, когато властта се разпростре всецяло: когато формата на управление премине в диктатура и гражданите бъдат лишени от своите свободи. Същевременно то е и първото нещо, което реагира на всеки опит на властта да спусне пипалата си някъде, за където не се е допитала до гражданите. Основното иманентно качество на гражданското общество е да бъде коректив на властта (3).


Източници:

(1) http://www.bg-ikonomika.com/2012/11/5_25.html

(2) Георги Цолов, http://trekto.info/що-е-то-гражданско-общество

(3) http://bg.wikipedia.org/wiki/Гражданско_общество