Здравей, сигурно в един момент от живота ти си се чувствал в застой или така сякаш не правиш нищо, но това винаги може да се промени чрез една много лесна стъпка, наречена от мен „протегната ръка”. Сигурно приятелите ти са попадали в ситуация, за която ти лесно виждаш изход и можеш да им помогнеш. Чувството е страхотно, нали? Read More
Дойде новата година и отново сме в трескави планове какво ще променяме в себе си и в света. Разбира се, няма нищо лошо в това, стига намеренията ни да са реални и постижими. Идеята, която ще ти дам със сигурност ще промени нещо в теб – уменията ти, способностите ти или дори характера ти. Най-вероятно ще успее да промени и някой друг. Преди известно време ти разказах защо да станеш доброволец и какво да разбираме под „доброволчество“. А сега искам да те подготвя с въпросите, които трябва да си зададеш преди да заявиш желанието си за участие в някаква кампания, така че да не ти създава главоболия впоследствие. Read More
„Нещо много лошо се извърши в душите на хората и в отношенията им днес като резултат, безспорно, на социалните и политически промени от последните години. Най-често срещаният тип на човека – поне в градовете – е станал съвсем друг – далеч по-лош, по-груб, по-себичен, по-невъзпитан, по-некултурен, по-лишен от духовност в сравнение с този, който населяваше времето, в което протече животът ми. Най-лошите черти от психиката на народа ни изскочиха на обществената повърхност и потиснаха добрите: честността, скромността, добротата, трудолюбието. Думите ми са силни, но и болката ми е такава.“
Цитатът е от интервю преди седем години на вълшебника, чиито помощници са думите, а произведенията му, в проза и поезия, са номерата, радващи публиката – Валери Петров. Авторът е поредният човек, който си отиде от този свят с огорчение, заради това, в което се превръщат хората.
Всички виждаме колко много се промениха и продължават да се променят ценностите и приоритетите ни. Децата и младежите гледат по-често в айфоните си, отколкото в очите. Родителите не възпитават – те по цял ден ходят на работа, може и на две места и смятат, че с изкараните пари дават всичко необходимо на децата си. Младежите робуват на съвременния материализъм. С една дума – хората стават по-забързани, самовглъбени в себе си. И основното – забравят да са добри хора и да правят добро. Защо?
Доброволчеството не е работа, не е задължение, още по-малко наказание. То е постъпка на човечност, на разбиране и съпричастност. Каузата ни на този свят е да помагаме на ближните си, а мисията в живота ни – да правим добро. Не е трудно. Не коства много. Дори се чувстваш по-добре.
Примери за доброволчество – безкрай. Можеш да почетеш на невзрящи хора или да разходиш куче. Можеш да засадиш дръвче или да дариш дрешки за изоставени деца. Можеш да дариш усмивка, вяра и надежда. Но насила няма как да стане. Просто е нужно желание, за да го направиш.
Можеш ли да си представиш свят, в който да не си помагаме един на друг? Това означава милиони самостоятелни единици, които живеят само за себе си. Може ли да се живее в свят на егоизъм? Невъзможно е. Възпитанието си е възпитание, но душата на човек никой не може да я промени. Не можем да живеем така, защото винаги ще има хора, които имат нужда от помощ и хора, които предпочитат да дават, вместо да взимат. Това му е хубавото – колкото и да се оплакваме, все пак намираме сили, начин да помогнем на някого другиго. И това е каузата ни – да бъдем едно цяло, да си помагаме, да сме съпричастни със съдбите на другите.
Човек живее седемдесет, осемдесет, дори сто години, учи, ходи на работа, прави кариера, създава семейство на някакъв етап. Един умен човек ми каза „Работа, кариера… Всичко това е между другото. Семейството, децата, любовта – те са важни.“ Умният човек беше зъболекарката ми. Думите й вникнаха много надълбоко в мен. Баба ми си отиде от живите преди няколко месеца. Разбрах, че когато човек си отива от този свят, той не мисли за работата си, още по-малко за училище. Тогава човек се сеща за всичките мили думи от близките си, за любовта през живота си. Спомня си за добрите думи дори на някой възрастен човек, срещнат на улицата. Спомня си за доброто, което са направили на него и за доброто, което той е сторил. За това живеем – това е смисълът – да правим добро, да не искаме нещо в замяна, просто да правим добро…
Каузата и мисията на доброволчеството всъщност са каузата и мисията, които трябва да ни водят в живота. Няма по-удовлетворяващо нещо от това да помогнеш на някого и от това да чуеш едно „благодаря“. Да си доброволец е страхотно. Чувстваш, че правиш нещо, за да бъде света около теб по-добро място и даваш нещо от себе си за някой, който се нуждае. Давайте, помагайте, бъдете доброволци. Истинското щастие е това да даряваш щастие на другите.
Автор: Антония Атанасова Симова
Защо според вас все повече организации и компании избират доброволчеството като механизъм, с който могат да помагат на различни обществени каузи?
Доброволчеството е възможност активно да участваш в промяната на общността, средата, организацията, взаимоотношенията. Каузите, за които се помага с доброволен труд, са все по-предпочитани, поради възможността не просто да даваш, а да действаш, да участваш, да си активен.
Кои сфери или области на подкрепа са най-привлекателни и съответно има ли такива, които остават пренебрегвани?
В България най-предпочитани от доброволците са социалната сфера, подпомагането на деца, семейства и възрастни хора в риск, центрове за хора с увреждания и т.н. Все повече доброволци се ангажират и в застъпничество, в организирането на кампании, свързани с различни общностни цели. Традиционно привлекателни са екологичната сфера, дейностите, насочени към опазване на околната среда.
Ползите за каузите, които са избирани, са очевидни, а какви са ползите за организациите и хората, които упражняват доброволчески труд?
Чрез дейността си като доброволческа организация, всяко НПО участва в процесите на разрешение на обществени проблеми : социални, образователни, екологични, здравни, младежки. А това е смисълът на съществуване на гражданските организации. Доброволците и организациите, в които работят, често са инициатори на иновативни дейности за откриване, изразяване и отговор на някои нужди на обществото. Доброволците и екипите са близо до хората и проблемите им, чувствителни са към тях, имат умения да ги чуят и дефинират, а оттам – и да намират нови решения. Това дава нови идеи и възможности за развитие на самите доброволчески организации. Доброволците във всяка организация са много важен коректив и двигател за нейното развитие. Те имат друга гледна точка и визия, други изисквания и очаквания и когато ги споделят, стават най-големия ресурс на организацията.
Има ли нужда от законодателна рамка, която да регламентира процеса на доброволчество? Защо?
Голяма е необходимостта от приемане на закон, който да регламентира доброволчеството като обществено явление и да установи ясен правен статут на организираното доброволчество в България. Приемането на закон или друг нормативен документ ще очертае правната рамка на доброволческата дейност и ще създаде правна сигурност за доброволците и за организациите, използващи доброволци. Тази законодателна мярка е необходима и отдавна очаквана за насърчаване на доброволчеството в България. Съществуването на регламент в сферата на доброволческия труд, който е много разнообразен като дейност, участници и проблеми, ще гарантира качеството на този труд. Това е важно както за доброволците, така и за организациите, които се занимават с доброволци.
Доброволците са за да помагат на нуждаещите се !
Автор: Симона Стаменова
Винаги съм приемала думата „доброволец” като специална, защото в себе си съдържа „добро”, „воля” и „волно”. Това е правене на добро по своя воля и то волно, т.е. с желание, мисъл, вдъхновение и идея. Разбирам го като обмен на енергии с непознати, нови хора. Ти даваш и те ти дават – един цялостен процес. Доброволецът е този, който оказва своята подкрепа и желание за действие чрез отделяне от своето време, за да бъде в помощ за развитие на нечия идея и реализирането ѝ.
От дете съм участвала в различни проекти доброволно – като се започне със залесявания на дръвчета и се стигне до ходене по домове за деца, лишени от родителски грижи. Провокирах се да пиша по темата, защото току-що приключих поредното си доброволстване в проект за развитие на танцовото изкуство в България. Вълнувам се да споделя, че има смисъл да се влага енергия в каузи като тази. В този проект си затвърдих знания и усещания по темата за даването на помощ. Отговорност, с която да подхождаш след като си поел тази ангажираност; точност, защото има хора, които разчитат на теб; коректност, защото всеки един член на екипа има нужда от доверие, подкрепа и честност. Освен това доброволстването открива една вълшебна врата пред очите. Да, вълшебна е, защото се заменя потребителското и консуматорското мислене. Онова с даваш нещо материално и насреща получаваш опакован продукт. Обменът се случва по друг начин. Влагаш енергия в нещо и получаваш друго нещо с енергия от другата страна.
Например: Участвам в проект за развитието на танцовото изкуство в България като са поканени хореографи от две страни. Аз като доброволец участвам в дейности, свързани с организиране, подръжка на залата и други занимания и в замяна на това успявам да развия например организаторските си умения, да участвам в класовете по танци безплатно и да съм в процеса, да усещам атмосферата около мен. Другото приятно е, че има и други доброволци, които имат богат и цветен живот, който споделят. Създавам си нови приятелски контакти и познанства, които за в бъдеще са едно цяло съкровище.
Доброволстването е един нов начин на мислене, усещане и възприемане. Знаеш ли, няма изгубена енергия във вселената. Направил си добро – волно – на някого и то в един момент ти се връща по много специален и красив начин без да си бил с някакви очаквания.
Автор: Светлана Петкова
Активното ми участие в обществения живот започна преди няколко месеца с влизането ми във фейсбук групата „Доброволчесто/ Обмени/ Обучения/ Семинари/ Стажове и други събития/ инициативи“. Целта на групата е всички членове да споделят възможности за личностно развитие, предоставени от различни центрове и академии, и доброволчески инициативи, голяма част от които се осъществяват благодарение на платформата TimeHeroes.org. Оттам научих за първия обучителен курс, който посетих – „Възможностите, които имам в Европа“ на Младежки Информационно – Консултантски Център „Витоша“. Макар и съсредоточен върху Европейската Доброволческа Служба, семинарът ни показа ползите от всяко доброволчество чрез практическа игра. Тя се състоеше в изброяване на уменията, които доброволецът развива, и на тези, които работодателите търсят. Накрая се оказа, че двете напълно съвпадат! Една седмица по-късно бях доброволец на форум „Кариера с кауза“ и останах много приятно изненадана от разнообразните възможности за гражданска активност, които включваха стажове, доброволчество и дори постоянна работа в НПО сектора. Разбира се, на изложението открих и предложения, подходящи за мен. И така точно месец след като участвах в семинара на МИКЦ „Витоша“, станах част от екипа му и сега аз лично работя както по европейски проекти и с ЕДС доброволци, така и за повишаването на информираността и развиването на меките умения на младежите. Междувременно не спирам да търся други интересни инициативи: бях доброволец на Водна Кула Арт Фест и чакам да навърша 18, за да даря кръв.
Ина Кокинова
Активна среда 