Архив

Tag Archives: Любомира Димитрова

Може би е професионално изкривяване от позицията на психолог да се опитам да намеря отговор на този въпрос. А може би се дължи на чисто и просто любопитство, заложено в хомо сапиенс… Пред такъв екзистенциален въпрос, няма как да не подходя философски.

Винаги, когято чуя думичката „смисъл“ в съзнанието ми изникват Виктор Франкъл и логотерапевтичният му метод на работа. В книгата си „ В търсене на смисъла“ той  го намира дори и в страданията-физически и психически, които изпитва в концлагерите, но въпреки всичко силната мотивация, вяра и желание за живот, са негвите спасители. Read More

Advertisements

Почти всеки  е чувал в живота си поне веднъж да му казват,че има талант да прави нещо – било то да рисува, да пее,да свири на някакъв инструмент,да пише стихове,да се изказва правилно…

Списъкът е доста дълъг… Талант,дарба…

Няма да забравя ученическите си години. Смело мога да кажа ,че това са най-хубавите в живота ми до момента.Години на усърден труд над книгите,съчетан с безгрижието на юношеството .Бях перфектна  по всеки един предмет и оценките ми го показваха.Стараех се и нещата ми се получаваха.И до ден-днешен съм перфекционист,но не мога да подмина едно страшно явление ,ширещо се в наши дни.Все повече се натрапва идеята,че децата трябва да имат отлични оценки по всичко…От скромните ми наблюдения в продължение на три месеца в Център за развитие на детските таланти ,успях да стана свидетел на немалко случаи,в които идват родители да записват децата си на частни уроци по предмета,по който децата им имат проблем…

Понякога съм на мнение,че това е типична черта на българина-да се хваща за негативното..Може детето да има отличен по литература,но посредствената оценка по математика,например,кара родителите веднага да акцентират върху нея ,забравяйки да се фокусират върху прекрасното представяне по литература..Логиката в тези действия ми се губи..Вместо детето да продължава да се развива по литература,да постигне наистина по-задълбочение познания по избрания предмет,сякаш тези амбициозни родители се опитват да преначертаят пътя на наследника си ,противопоставяйки се на неговите заложби и таланти…Така създаваме кадри,които учат само за диплома,а утрешният ден ще пълнят кафетата и дискотеките,ще търсят безрезултатно работа,или пък ще започнат такава и ще я работят с неохота..

От този порочен кръг може да се излезе само тогава,когато децата сами избират пътя ,по който да вървят и само тогава,когато срещнат безпрекословната подкрепа на своите близки хора…В противен случай,картинката не е много приятна за описание…За това родители,отправям апел към вас,бъдете до децата си,съветвайте ги ,подкрепяйте ги, напътствайте ги,давайте съвети,но не се натрапвайте,позволявайте на вашите наследници да взимат сами важните решения в живота си.Ако не го направите,децата ще виждат своеобразен враг във вашето лице и всичките им действия в живота ще бъдат продиктувани от решения взети под влияние на насадена неприрязън,инат и самонадеяност..Но вината ще е не тяхна ,а ваша..Помислете,избройте до 10..и тогава предприемете действие спрямо децата си.. Има резултат


АВТОР : ЛЮБОМИРА ДИМИТРОВА

Обучавайки се в сферата на психологията,работата ми с деца и сблъсъкът с характерите на техните родители,ме кара да се чувствам някак тъжно.Тъжно,защото всеки родител води на психолог своето дете с желанието психологът да размаха вълшебната си пръчица и да промени детето в по-добра посока.Как може да настъпи  внезапна промяна в едно такова по начало чисто и невинно създание?Та на ли родителите са тези,които са били тези,от които то е попило основата на поведението,което демонстрира.Всички деца са палави,но това съвсем не бива да се диагностицира с хиперактивност или да се лепва етикет“лошо дете“.Та нали семейството е първата малка социална група ,в която се потапя детето след раждането си.В този ред на мисли,родителите трябва да се замислят какъв пример дават на наследниците си,а не да търсят вината в невинните създания,които трудно осъзнават ,имайки предвид крехката им възраст,смисъла на думите,заканите,размахванията с пръст,дори повишаването на тон, а подражават на поведението на родителите.Едно такова дете,чието мнение и желания са неглижирани още в ранна детска възраст,пречупва нещо в себе си.Така несъзнателно,с години,обществото ни създава младежи,дори хора на вече зряла възраст,останали с някакъв недооценен талант или черта,което рязко се отразява на самооценката,която е видимо понижена.Това води до изпадане в депресивни състояния,а в най-лошия случай на тежка депресия-дори и до суицидни опити.

Като че ли тази негативна линия се прокрадва и в училището.Родителите сякаш са глухи за това с какво иска да се занимава детето им,вманиачавайки се то да е всестранно развито,да има умения ,оценени с отличен във всяка една област.Има деца,на които това им се отдава..но има и такива,които имат един талант,а в това няма нищо лошо-напротив-тези деца от малки знаят какво е призванието им живота.Болната амбиция на по.голяма част от българските майки/визирам майките в качеството им на базисен възпитател на детето/ стига до там,че ако детето има отлична оценка по български език,а по математика-добра или много добра,майката тръгва да записва детето си на частни уроци по математика,защото там „нещо куца“.Логичното е детето да развие потенциала си в областта на езиците,защото явно там е скрит талантът му…но родителите са на друго мнение..За съжаление-погрешното мнение,което обаче рефлектира върху детето и се връща като бумеранг с ударна сила в следващите години.Още в ученическа възраст,малкият човек,все още търсещ себе си, осъзнава,че не е добър в дадена област, а не акцентира върху прекрасния талант в друга сфера,който може да превърне в професия и призвание.

Излишно е да споменавам и недообмислените уроци в учебниците,написани от екпертни лица ,в много случаи  те не са  заставали дори един ден зад учителската катедра.Материалът е поднесен по неразбираем и недостъпен за децата начин,пред които единствената алтернатива е да заучат наизуст голяма част от заложената информация по темата.Не се прилага  методът  на  информирания избор,базиращ се на прослушване на целия урок,и последващо отсяване на децата на най-важното.Стимул за тях би било да потъсят допълнителна информация по темите,направили им по-голямо впечатление.Включването на играта като форма на обучение в началните училищни класове,със сигурност би дала по-добри резултати .

И въпреки проблемите в образованието,нека не забравяме да споменем бългаският учител,който преподава ВЪПРЕКИ системата и се старае да научи учениците си на много по-важни уроци от тези ,написани в учебниците!Тези уроци са по-трудни запреподаване и само едно любящо учителско сърце е снпособно да побере любовта на цял клас свои деца и да я раздава така безвъзмездно.

Аз виждам светлинка в тунела,но както обичам да казвам, „сама птичка пролет не прави“-трябва постоянство,общи усилия и търпение!!!


Автор: Любомира Димитрова

След всяко изпитание следва равносметка.Пътят към победата е труден.Е,има и преки пътечки,но мен те никога не са извеждали на правилното място.Всичките ми победи са изстрадани.Отстрани всичко е лесно,хората виждат,че живееш в лукс , че имаш добро образование и тяло на модел.Малко си дават сметка,че това се дължи на часове работа,часове потене във фитнеса, часове четене на книги и нестихващ стимул за развитие,а не на 24-часово посещение на елитните клубове,дискотеки и молове. И без тях не може,защото живеем в такова общество,но нека това бъде наградата за добре свършената работа,а не основно занимание и верую в живота.Няма какво толкова да изпуснем,ако една вечер не хвърляме салфетки и не сме на ВИП сепарето.Но ще изпуснем много,ако дори една сутрин не посрещнем изгрева с любим човек…ако дори веднъж изпуснем да се насладим на дъгата след проливен дъжд… И в заключение: Избирам трудния път,път,който е трънлив ,но когато го извървя сама,без ничия подкрепа,ще знам ,че резултатът е 100 % собствен.Тогава удоволствието е по-голямо,а няма нищо по-хубаво от това да се насладиш на собствените си успехи,постигнати с много труд и постоянство.Единственото ,което е нужно тук,е силна вяра.По пътя се срещат много хора,които казват,че са до теб,но по различни причини си тръгват,и ако си разчитал на тях…губиш всичко! Затова единственият човек,на който трябва да имаш доверие,е този в огледалото !!!Никога не се отказвайте от мечтите си !!!

Всички трябва да осъзнаем нуждата от промяна ,от глобална промяна .Тази промяна е наложително да започне още от семейството-това е първата малка група,в която се потапя малкото човече,когато дойде на този свят.Това екзистенциално въведение в социалния свят е задача на родителите .В случай,че те не научат детето си на основните принципи на общуване и комуникация, ако не го научат да изразява чувствата си /т.нар.емоционална интелигентност/,нямат право да се сърдят на детските учители в яслите и градините и на учителите в следващите степени на обучение.Тичам по 10 км. всяка сутрин и наскоро станах случаен свидетел на случка в парка.Дете,което затичвайки се към езерото , падна,а майката,вместо да го гушне и успокои с думи,допълнително го удари с ръка,в която ,забележете,държеше цигара.Всичко това ме накара на път за вкъщи да размишлявам по тази тема и да си дам сметка,че когато създам семейство,ще си поставя за цел да нахраня духовно децата си,противно на днешното поведение ,демонстрирано от голяма част от съвременните млади родители,за които най-важното е децата да имат пари в джоба,хубав телефон,дрехите на известни марки …Тези деца ще израснат с погрешната представа,че всичко в живота се постига с лека ръка.Но идва време ,в което трябва да се отделиш от мама и тати и да поемеш живота си в ръце.А това няма как да се случи,ако си свикнал да получаваш всичко наготово.Сблъсквайки се с тази жестока истина,някои младежи развиват патологии,други се затварят в себе си ,трети стават агресивни… списъкът е дълъг,но при всички случаи това не води до нищо добро.Тогава как искаме отговорно общество,щом бъдещето му се базира на елементарни ,битови нужди.За да достигнем до върха на пирамидата,до самоактуализацията,ние като деца трябва да сме получили базовите потребности от любов и закрила.Няма как те да бъдат заменени от маркови телефони ,маркови дрехи,коли,парфюми и луксозни предмети.Няма как общуването очи в очи да бъде заменено от чат и и-мейли.Когато децата не изпитват емоционална депривация,когато получават реалните ориентири за успех в живота,тогава личностното развитие ще се превърне в техен приоритет.В противен случай това няма как да се случи.Нека се замислим,защото сама птичка пролет не прави,но всяка голяма промяна започва с една крачка.Нека я направим днес.


Автор: Любомира Димитрова