Архив

Tag Archives: Радослава Милева

За жената, бидейки извадка от групата на нежния пол, се предполага пряко да е обвързана с думи и словосъчетания, които, изричайки ги на глас, мъжете да се пренасят в един свят, изпълнен с блаженство и удоволствия.
„Черната дантела, копринено-нежната кожа, кадифената ръкавица, блясъкът в палавия поглед, лукавата усмивка, червеното червило, къдриците, падащи като водопад, грижливо поддържаните коси и кожа, изрядният маникюр, нежните ласки и лековитият допир, мълчаливото прикриване, талантливото съблазняване, сладките приказки, плавните движения, добре премерената дистанция, оформеното тяло, тънката талия, мръсното подсъзнание, красивите украшения“…

Read More

Реклами

Какво имаш и какво нямаш?
Колко даде днес и какво получи?
Какво изгуби в бързината и какво спечели от това?
Какво умря в теб днес, докато дишаше?
Как живя днес и какво не направи?
Какво ще породиш у другите и какво ще пропуснеш да им покажеш?
Каква следа би искал да оставиш и като какъв би желал да си запомнен?
Защото следа се оставя, когато нараняваш. Тогава остава грозен белег. Но следа се оставя и когато подаряваш щастие – дребен жест, мила дума, приятелско рамо.
Днес какво направи, за да те запомнят? Защото не е важно дали, а по какъв начин ще оставиш следа… Read More

Повечето хора….
Повечето хора страдат в този си живот. И много обичат да се оплакват от това.
Повечето хора реагират и действат първосигнално. Останалите изобщо не действат.
Повечето хора чакат… очакват нещо или някой с надежда и.. скръстени ръце.
Повечето хора лягат вечер с вяра в утрешния ден и се събуждат вкиснати и с псуващи устни.
Повечето хора гледат през лъскави витрини, укоряват комшиите, родата, упрекват управляващите и мафията. Джобовете им остават все така празни, а душите и нуждите – неудовлетворени. Read More

„Всички животни, освен човека, знаят, че основната им задача в живота, е да му се наслаждават“

Семюъл Батлър

Здравей казвам на теб – приятел, познат, непознат, дори все още нероден…
Дочакахме времена, в които все по-често да си задаваме въпроси от сорта: „Кой съм аз и какъв бих желал да бъда, за да се почувствам самодостатъчна/самодостатъчен и оценен/-а?“ , „Какво е моето предназначение?“ , „Каква е моята мисия в живота и какво се очаква от мен?“, „Защо сега постъпих по този начин, а пък той/тя – по онзи?“ и т.н. и т.н. Обикновено въпросите ни носят негативен заряд и са породени в резултат от нещо, което ни мъчи или липсва. И добре, че имаме липси и болки, защото не бихме могли да градираме. Но за всяка болка има билка. За всяка чуденка има достатъчно изчерпателен отговор, стига да го потърсим. Всяко недоволство може да се удовлетвори, както и всяка празнота – да се запълни. Ние сме причината, ние сме и следствието. Ние сме въпросът..ние сме и отговорът. Read More