Преди осем години с груа приятели решихме да посетим деца, лишени от родителски грижи.
Не знам какво ни провокира, но помня, че споделих идеята с приятели и за три дена събрахме 700 лева, с кито купихме торти, спортни панталони и чорапи на 15 деца.
После отидохме да им ги занесем. Лично.

Това беше първата ми среща с „дечицата“. Еуфория, усмивки, торта, много ръце, много лица…много деца. Емоция, която не ме остави за спя седмици наред.
Отидох да ги видя седмица по-късно. Вече нямаше торти, децата бяха сами, настроението- минорно.

Тогава реших- това, което мога да им дам, не са тортите и подаръците, а времето си, енергията, знанията си. Да им ги давам постоянно, да запомня имената им, да станем приятели, създадем общи спомени.

Започнах да каня приятели, като им обяснявах идеята си. Много хора се включиха с ентусиазъм.

Всеки път измислях както ще правим – цветя от хартия, апликации, пъзели, игри с балони, четене на приказки…

Ние започнахме да очакваме с трепет срещите с децата и групата ми постепенно ставаше все по-голяма.

…Започнахме да откриваме кое дете в какво е най-силно…
…Кое дете има нужда от подкрепа в конкретна област…
….Кое ще стане артист или танцьор…
…Кое рисува изумително….
…Кое пее правилно….

Сега организацията ни включва над 30 доброволеца. Всеки работи с конкретно дете. Всяко дете получава индивидуално внимание 🙂
В малки групи децата получават подкрепа по математика, английски, български, математика, биология или актьорско майсторство.

По-големите започнаха да се включват в различни инициативи в подкрепа на други хора.

Това, което ни сплотява, мотивира и вдъхновява, е вярата, че всичко е в наши ръце.
Децата имат неограничен потенциал, стига някой наистина да повярва в тях и да вложи усилия, хъс и време да го развие.

Поздрави,
Богдана Манова

Advertisements

Какво е личност и какво е развитие? Кога една личност има необходимостта да се развива и на кому е нужно чак толкова? На пръв поглед тези въпроси изглеждат философски, но, всъщност, отговорът им е свързан с факти от реалния живот, обосноваваща са на наблюдения на заобикалящите ни хора в ежедневието.

Стремежите на човек, целящи личностното му развитие, са признак, че на първо място самият той осъзнава смисъла на подобен тип развитие. Втората стъпка е себепознаването – да си наясно със своите силни и слаби страни, да умееш да анализираш себе си, своето поведение и мотивите им. Read More

Вече знам какво представлява дискриминацията и кога на пръв поглед дискриминационни действия всъщност не представляват такива. Време е да науча повече за видовете дискриминация, които могат да бъдат упражнени спрямо мен, и по какъв начин мога да защитя правата си.

Дискриминацията бива два вида – пряка и непряка (косвена).

Кога съм жертва на пряка дискриминация?

Когато получавам по-неблагоприятно отношение в сравнение с другиго, който ебил е или би бил някога в аналогична ситуация. Това неблагоприятно третиране е на базата на някой мой признак – да речем расовата ми принадлежност, сексуалната ми ориентация, религията или вярата ми, наличие на увреждане и др. (виж изброените тук основания). Така, ако имам някакво увреждане и прочета в обява за работа “обявата не важи за хора с увреждания”, то може да се окаже, че съм пряко дискриминиран, ако увреждането ми не е пречка за извършване на работата. Друг пример за пряка дискриминация е да ми откажат да се запиша в езиков курс заради говорния ми дефект. Read More

Драги читатели,

Това няма да е поредната статия за „Доброто”, нито ще е статия в стил „Гаврош” …показваща през сълзи смисъла на доброволчеството. Не, това е статия за погледа и възгледа на един гражданин на България, имащ ясно съзнание какво иска от живота си, гласуващ, харесващ народната музика и българския фолклор, познаващ сивите страни на живота в България и вярващ в бялата лястовица! Read More

Често ме питат защо съм доброволец, защо съм избрала да дам част от свободното си време без да получа парично обезщетение в замяна. Като човек, израснал в малък град напълно разбирам нуждата от финансова независимост и сигурност. Въпреки това обаче днес реших да разкажа за моя опит в доброволчеството и как това промени живота ми.

В края на последната си година в университета бях си наумила, че трябва да се обогатя с нови преживявания. Винаги съм искала да доброволствам, имах малко повече свободно време и реших да опитам. Read More

Здравейте на всички!

Замисляли ли сте се,че не само работата,при която се получава заплата, развива личностни умения у човек?Същите знания и компетенции се пораждат и усъвършенстват и при доброволческата дейност!Затова  и и посвещавам този текст ,тъй като  ми доставя голямо удоволствие и личностно удовлетворение от факта,че съм в помощ на обществото. Предполагам ,че мнозина,участвали в различни акции и благотворителни кампании, също споделят мнението ми. Имах възможността да бъда доброволка в Германия и по-точно в техния „Червен кръст“. Бих могла да го нарека работа, въпреки ,че бе безвъзмездно и много полезно за мен по редица причини- една от тях е научаване на немския език на по-добро ниво. Хората там бяха изключително мили и разбрани с мен. Дейността ми се състоеше в сортиране и поддържане реда в магазин  за дрехи и всякакви пособия с цел благотворителност. Read More

Източник на превода: Дневник

Президенте Фауст, членове на борда на управляващите, преподаватели, алумни, приятели, горди родители, членове на борда на съветниците, абсолвенти на най-великия университет в света.

За мен е чест да съм с вас днес, защото, нека си признаем, вие постигнахте нещо, което аз така и не успях. Ако завърша тази реч, за пръв път ще завърша нещо в Харвард. Поздравления, випуск 2017!

Невероятно е аз да изнасям тази реч, не само защото напуснах университета, но защото технически ние сме от едно поколение. Минахме през този двор в едно и също десетилетие, изучавахме едни и същи идеи, проспахме едни и същи лекции. Може да сме стигнали тук по различни пътища (особено ако идвате от далечната част на кампуса), но днес искам да споделя какво съм научил за нашето поколение и за света, който градим заедно.

Но първо – последните няколко дни ми върнаха много хубави спомени. Кои от вас помнят точно какво са правили, когато са получили имейла, че са приети? Аз играех Civilization, изтичах долу, викнах баща си и, по някаква причина, той реши да запише на видео как отварям имейла. Това видео можеше да стане и много тъжно. Кълна се, че влизането ми в Харвард все още е постижението, от което родителите ми са най-горди. Read More