Мария Стоева: Доброволчеството като начин за подобряване и осмисляне на живота

 През последните години реших да започна да се занимавам активно с доброволчески инициативи . Постепенно започнах да усещам положителното им влияние върху живота ми, започнах да се чувствам по-смислена и пълноценна, тъй като влагам енергия в нещо, което ми идва отвътре и има значение за мен и за света около мен. Виждам смисъла в това, защото чрез този вид дейности се постига истинска промяна в качеството ни на живот в социален и икономически аспект. Ще ви дам няколко примера от личния ми опит с доброволчеството до тук. 

 Най-ранните дейности, в които се включих, бяха свързани с даряване на дрехи  – нещо, което не изисква особени усилия освен сортиране. То е от жизнено значение за тези, които имат нужда от запазени дрехи, за да се чувстват комфортно през всеки един сезон от годината. 

Доброволчеството-хуманизъм в действие

Доброволчеството е едно от нещата, които ще спасят света. То е изключително важно качество, което притежаваме, но за жалост не всеки го използва. Добрината не трябва да се потиска и да остава на заден план, а да присъства в нашето ежедневие. А сега ще ви докажа и защо смятам, че съм права за всичко това.

Изкуството да бъдеш добър

От Елена Николаева Машева-Илиева

Какво е да бъдеш добър? Как се измерва добротата в свят, където самата дума има
различно значение за всеки? Доброта, добър, добро – коренът е един, тълкуванията
много.

За мое голямо съжаление по-голямата част от хората, с които се срещам са егоистични,
заядливи и в много често даже озлобени. Само по себе си това е разбираемо, проблемите
са ежедневие, нещастието – също. Именно в такава среда е много трудно да се говори за
себе израстване и добри дела.
В същото време аз искрено вярвам, че личният пример е всичко, което имам и най-
ценното, което мога да даря. Взела съм решение, че заобикалящата ме негативна енергия
няма да има значение и че всички каузи, в които избера да участвам са ,за да правя добро
на себе си и на другите.

Мария

Детето ми се казваше Мария и беше едва на 11 години, когато я опознах истински за първи път. Човек в действителност можеше да се впечатли от възможностите й за говорене на тази възраст. Беше като преобразувател на пишеща машина, а думите й никога не се лишаваха от своя смисъл. Знаеше какво иска да каже, а и тя самата имаше толкова много събрано в себе си, че време за губене нямаше, нямаше и минута, от коята да се лиши. Затова и беше толкова съсредоточена във всичко, което прави. Целият й кратък житейски път беше минал като по филмите – преживяла толкова много, въпреки крехката си възраст, че дори опитните около нея можеха да се научат на някой и друг житейски урок. И нещата не опираха до дребните нужди на деня. Тя не се интересуваше от тях.

Гражданско общество, доброволчество и личностово развитие….

Гражданско общество, доброволчество и личностово развитие….

Възможно ли е гражданското общество без доброволчество?

Има ли личностово развитие, когато си извън всякаква общност?

Или доброволчество, което може да е някакъв вид егоистично занимание на хора, които искат да бъдат забелязани или пък търсят внимание?

Да имаш „сърце“

„Доброволчеството, личностното развитие и гражданското общество са като едно цяло, взаимодействат си, като кръговрат! Обхващат почти еднакви теми, свързани с полезните цели, самоинициативата, формирането и изграждането на ценности у личността, мотивацията и развитието на комуникацията.

Историята на фондация „Дечица“

Преди осем години с груа приятели решихме да посетим деца, лишени от родителски грижи.
Не знам какво ни провокира, но помня, че споделих идеята с приятели и за три дена събрахме 700 лева, с кито купихме торти, спортни панталони и чорапи на 15 деца.
После отидохме да им ги занесем. Лично.

Това беше първата ми среща с „дечицата“. Еуфория, усмивки, торта, много ръце, много лица…много деца. Емоция, която не ме остави за спя седмици наред.
Отидох да ги видя седмица по-късно. Вече нямаше торти, децата бяха сами, настроението- минорно.

Тогава реших- това, което мога да им дам, не са тортите и подаръците, а времето си, енергията, знанията си. Да им ги давам постоянно, да запомня имената им, да станем приятели, създадем общи спомени.

Започнах да каня приятели, като им обяснявах идеята си. Много хора се включиха с ентусиазъм.

Всеки път измислях както ще правим – цветя от хартия, апликации, пъзели, игри с балони, четене на приказки…

Ние започнахме да очакваме с трепет срещите с децата и групата ми постепенно ставаше все по-голяма.

…Започнахме да откриваме кое дете в какво е най-силно…
…Кое дете има нужда от подкрепа в конкретна област…
….Кое ще стане артист или танцьор…
…Кое рисува изумително….
…Кое пее правилно….

Сега организацията ни включва над 30 доброволеца. Всеки работи с конкретно дете. Всяко дете получава индивидуално внимание 🙂
В малки групи децата получават подкрепа по математика, английски, български, математика, биология или актьорско майсторство.

По-големите започнаха да се включват в различни инициативи в подкрепа на други хора.

Това, което ни сплотява, мотивира и вдъхновява, е вярата, че всичко е в наши ръце.
Децата имат неограничен потенциал, стига някой наистина да повярва в тях и да вложи усилия, хъс и време да го развие.

Поздрави,
Богдана Манова

Личностно развитие

Какво е личност и какво е развитие? Кога една личност има необходимостта да се развива и на кому е нужно чак толкова? На пръв поглед тези въпроси изглеждат философски, но, всъщност, отговорът им е свързан с факти от реалния живот, обосноваваща са на наблюдения на заобикалящите ни хора в ежедневието.

Стремежите на човек, целящи личностното му развитие, са признак, че на първо място самият той осъзнава смисъла на подобен тип развитие. Втората стъпка е себепознаването – да си наясно със своите силни и слаби страни, да умееш да анализираш себе си, своето поведение и мотивите им.

Как да се защитя, когато съм жертва на дискриминация?

Вече знам какво представлява дискриминацията и кога на пръв поглед дискриминационни действия всъщност не представляват такива. Време е да науча повече за видовете дискриминация, които могат да бъдат упражнени спрямо мен, и по какъв начин мога да защитя правата си.

Дискриминацията бива два вида – пряка и непряка (косвена).

Кога съм жертва на пряка дискриминация?

Когато получавам по-неблагоприятно отношение в сравнение с другиго, който е, бил е или би бил някога в аналогична ситуация. Това неблагоприятно третиране е на базата на някой мой признак – да речем расовата ми принадлежност, сексуалната ми ориентация, религията или вярата ми, наличие на увреждане и др. (виж изброените тук основания). Така, ако имам някакво увреждане и прочета в обява за работа “обявата не важи за хора с увреждания”, то може да се окаже, че съм пряко дискриминиран, ако увреждането ми не е пречка за извършване на работата. Друг пример за пряка дискриминация е да ми откажат да се запиша в езиков курс заради говорния ми дефект.

Доброволчеството – моят път към звездите и към себепознанието

Често ме питат защо съм доброволец, защо съм избрала да дам част от свободното си време без да получа парично обезщетение в замяна. Като човек, израснал в малък град напълно разбирам нуждата от финансова независимост и сигурност. Въпреки това обаче днес реших да разкажа за моя опит в доброволчеството и как това промени живота ми.

В края на последната си година в университета бях си наумила, че трябва да се обогатя с нови преживявания. Винаги съм искала да доброволствам, имах малко повече свободно време и реших да опитам.