Детето ми се казваше Мария и беше едва на 11 години, когато я опознах истински за първи път. Човек в действителност можеше да се впечатли от възможностите й за говорене на тази възраст. Беше като преобразувател на пишеща машина, а думите й никога не се лишаваха от своя смисъл. Знаеше какво иска да каже, а и тя самата имаше толкова много събрано в себе си, че време за губене нямаше, нямаше и минута, от коята да се лиши. Затова и беше толкова съсредоточена във всичко, което прави. Целият й кратък житейски път беше минал като по филмите – преживяла толкова много, въпреки крехката си възраст, че дори опитните около нея можеха да се научат на някой и друг житейски урок. И нещата не опираха до дребните нужди на деня. Тя не се интересуваше от тях. Read More

Advertisements

Гражданско общество, доброволчество и личностово развитие….

Възможно ли е гражданското общество без доброволчество?

Има ли личностово развитие, когато си извън всякаква общност?

Или доброволчество, което може да е някакъв вид егоистично занимание на хора, които искат да бъдат забелязани или пък търсят внимание? Read More

„Доброволчеството, личностното развитие и гражданското общество са като едно цяло, взаимодействат си, като кръговрат! Обхващат почти еднакви теми, свързани с полезните цели, самоинициативата, формирането и изграждането на ценности у личността, мотивацията и развитието на комуникацията. Read More

Преди осем години с груа приятели решихме да посетим деца, лишени от родителски грижи.
Не знам какво ни провокира, но помня, че споделих идеята с приятели и за три дена събрахме 700 лева, с кито купихме торти, спортни панталони и чорапи на 15 деца.
После отидохме да им ги занесем. Лично.

Това беше първата ми среща с „дечицата“. Еуфория, усмивки, торта, много ръце, много лица…много деца. Емоция, която не ме остави за спя седмици наред.
Отидох да ги видя седмица по-късно. Вече нямаше торти, децата бяха сами, настроението- минорно.

Тогава реших- това, което мога да им дам, не са тортите и подаръците, а времето си, енергията, знанията си. Да им ги давам постоянно, да запомня имената им, да станем приятели, създадем общи спомени.

Започнах да каня приятели, като им обяснявах идеята си. Много хора се включиха с ентусиазъм.

Всеки път измислях както ще правим – цветя от хартия, апликации, пъзели, игри с балони, четене на приказки…

Ние започнахме да очакваме с трепет срещите с децата и групата ми постепенно ставаше все по-голяма.

…Започнахме да откриваме кое дете в какво е най-силно…
…Кое дете има нужда от подкрепа в конкретна област…
….Кое ще стане артист или танцьор…
…Кое рисува изумително….
…Кое пее правилно….

Сега организацията ни включва над 30 доброволеца. Всеки работи с конкретно дете. Всяко дете получава индивидуално внимание 🙂
В малки групи децата получават подкрепа по математика, английски, български, математика, биология или актьорско майсторство.

По-големите започнаха да се включват в различни инициативи в подкрепа на други хора.

Това, което ни сплотява, мотивира и вдъхновява, е вярата, че всичко е в наши ръце.
Децата имат неограничен потенциал, стига някой наистина да повярва в тях и да вложи усилия, хъс и време да го развие.

Поздрави,
Богдана Манова

Какво е личност и какво е развитие? Кога една личност има необходимостта да се развива и на кому е нужно чак толкова? На пръв поглед тези въпроси изглеждат философски, но, всъщност, отговорът им е свързан с факти от реалния живот, обосноваваща са на наблюдения на заобикалящите ни хора в ежедневието.

Стремежите на човек, целящи личностното му развитие, са признак, че на първо място самият той осъзнава смисъла на подобен тип развитие. Втората стъпка е себепознаването – да си наясно със своите силни и слаби страни, да умееш да анализираш себе си, своето поведение и мотивите им. Read More

Вече знам какво представлява дискриминацията и кога на пръв поглед дискриминационни действия всъщност не представляват такива. Време е да науча повече за видовете дискриминация, които могат да бъдат упражнени спрямо мен, и по какъв начин мога да защитя правата си.

Дискриминацията бива два вида – пряка и непряка (косвена).

Кога съм жертва на пряка дискриминация?

Когато получавам по-неблагоприятно отношение в сравнение с другиго, който ебил е или би бил някога в аналогична ситуация. Това неблагоприятно третиране е на базата на някой мой признак – да речем расовата ми принадлежност, сексуалната ми ориентация, религията или вярата ми, наличие на увреждане и др. (виж изброените тук основания). Така, ако имам някакво увреждане и прочета в обява за работа “обявата не важи за хора с увреждания”, то може да се окаже, че съм пряко дискриминиран, ако увреждането ми не е пречка за извършване на работата. Друг пример за пряка дискриминация е да ми откажат да се запиша в езиков курс заради говорния ми дефект. Read More

Драги читатели,

Това няма да е поредната статия за „Доброто”, нито ще е статия в стил „Гаврош” …показваща през сълзи смисъла на доброволчеството. Не, това е статия за погледа и възгледа на един гражданин на България, имащ ясно съзнание какво иска от живота си, гласуващ, харесващ народната музика и българския фолклор, познаващ сивите страни на живота в България и вярващ в бялата лястовица! Read More