Общественото мнение във фейсбук
Ина Данева,
докторант “Връзки с обществеността“,
ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“
Тема
Общественото мнение във фейсбук
Резюме:
Целта на статията е да проследи развитието на общественото мнение и формирането му в социалната мрежа фейсбук в България. Накратко, представя се значението и потребителския интерес към фейсбук – посочва се посредственото потребителско познание за действителността и ролята на мнозинството и лидерите на мнение при сформиране на потребителската представа за нея. В текста се разглежда ролята на общественото мнение, пречупено през призмата на фейсбук спрямо горещи общественозначими теми.
Abstract:
The main objective of the article is to research the development of Bulgarian public opinion and it’s the way it is being formed on social media such as Facebook. The article defines the raising public interest towards the social network. The consumers also form their public opinion, social trends and stereotypes through the influence of opinion leaders. The article also covers the role the public’s opinion regarding socially important topics formed through Facebook consumption.
Ключови думи:
обществено мнение; фейсбук; социални мрежи; потребители; комуникация; горещи теми
Keywords:
Public opinion; Facebook; social media; e-consumers; communication; hot topics
Когато говорим за общественото мнение в социалните мрежи, няма как да не отбележим значението на виртуалната среда за комуникационната действителност към днешна дата. С появата на интернет се създадоха множество нови формати, като форуми, блогове и различни платформи за гражданска журналистика, сред които спадат и социалните мрежи.
Социалните мрежи безспорно са един от резултатите на информационно-комуникационната революция, на която сме свидетели през последните години, като утвърждават петте най-важни свойства на интернет, а именно: мултимедийност, хипертекстуалност, синхронизация, интерактивност и мрежова структура[1]. Посетителите на мрежата вече са както читатели, така и зрители и слушатели на публикуваните материали[2], а много често – и техни съавтори. Интернет платформите не изместват изцяло традиционните медии и канали за информиране и комуникация. По-скоро днес хората използват различни източници, като социалните мрежи заемат водещо място сред тях. Днешното поколение не само че борави умело със социалните онлайн платформи, но и до голяма степен не може да си представи комуникацията извън тях. Към 2014 г. повече от половината българи са онлайн. Около 53 % от тях едновременно гледат телевизия и сърфират в мрежата, сравнено със средното европейско равнище от 62 %[3]. Нещо повече, предоставената в киберпространството информация по дадена тема за мнозина е и доказателство за нейната реалност. Както проф. Райков отбелязва, днес не е възможно да си представим света вън от медиите – ако не се появиш в тях, просто не съществуваш. Вече има публики, за които онова, което не е показано в медиите*, е нереално[4] и обратното. Може би за първи път през 2007 г. интернет показва своята власт в определянето на обществения дневен ред у нас, когато е използван да координира спонтанните улични протести в по-големите градове на страната срещу застрояването на национални природни резервати. Година по-късно слух с неизвестен произход относно финансови проблеми на местна банка е широкоразпространен от онлайн потребителите на фейсбук, което води до масово струпване на хора пред регионалните клонове на банката, желаещи да изтеглят своите депозити. Подобни тенденции могат да се забележат и в последващите години като илюстрация за силата на дигиталните платформи и в частност, на фейсбук.
Социалните медии са водещи при отразяването и канализирането на обществената енергия при отделни събития. В България най-популярната социална мрежа е фейсбук. С появата ѝ през 2004 г. нейният създател Марк Зукърбърг прави революционна промяна в медийната ситуация в световен мащаб. Онлайн мрежата е базирана върху безплатна потребителска регистрация и към момента се предлага на повече от седемдесет езика, включително и български. Потребителите се групират по своето географско местоположение, месторабота, учебно заведение, интереси и др., което създава предпоставка за образуването на вътрешни социални групи, споделящи еднородни признаци, а комуникацията помежду им се осъществява на различни нива, сред които можем да отбележим изпращането на лични текстови съобщения, лична аудио връзка в реално време, изпращане на видеозаписи, споделяне на снимки и хипервръзки, покани за реални или виртуални мероприятия, създаване и участие в различни дискусии по интереси, участия в игри и др.
В началото на 2013 г. мрежата става достъпна и за т.нар. „смарт устройства“ с едноименното си фейсбук приложение, което прави използването ѝ възможно по всяко време и на всяко място. Като доказателство за несравнимия потребителски интерес към социалната платформа са и подадените данни от централата на организацията, която в края на 2013 г. отбелязва 1,1 милиарда регистрирани потребителя от цял свят. Според изследването Digitribe Report, проведено също в края на 2013 г., българските потребители на фейсбук са над 3,5 милиона, като преобладават тези на възраст между 15 и 35 години[5], или това са около 87 % от родните интернет потребители изобщо. 46 % от българските фейсбук потребители посещават мрежата всеки ден, а 23 % от тях посочват, че мрежата е основният им източник на информация. Данните на статистическия портал на социалните мрежи, Socialbakers.com, сочат, че българските потребители в мрежата на фейсбук са и едни от най-активните в нея. Според изследване, проведено в началото на 2013 г. от „Гемиус“ – известната онлайн агенция за пазарни проучвания, най-голям е делът на уеб потребителите в София – 28 %[6]. Изследването посочва, че интернет потребителите от цялата страна прекарват повече от половин час във фейсбук всеки ден, което превръща мрежата в безспорен лидер сред останалите социални платформи в България и налага извода, че едва ли скоро ще отстъпи от челната си позиция. Успехът на фейсбук се допълва не само от регистрираните физически профили, но и от вече популярните юридически такива. Голяма част от организациите в България, в това число и традиционните медии, имат собствена страница във фейсбук, чрез която осъществяват комуникация със своите потребители. Така мрежата все повече се превръща в медиатор и свързващ инструмент между медиите и обществото. Например все по-често телевизионните предавания приканват зрителите си да участват в телевизионния ефир посредством фейсбук страницата на предаването, където могат да задават и дискутират въпроси в реално време[7]. Също така не са малко и медиите, които създават страници във фейсбук за повишаване на трафика си. Доказателство за това е повишеният трафик към Inews.bg, генериран от фейсбук страници с популистки цели, които приканват хората да ги харесат (една от тях е озаглавена „Нека докажем, че има 500 000 българи, които обичат България“) [8]. Подобни тенденции могат да се свържат, от една страна, с това, че различните организации осъзнават значението на общественото мнение и подкрепа, а от друга, с изискването на обществото да се информира все по-бързо, да участва и дискутира важните теми от деня, да споделя гледната си точка и опит и не на последно място – да се идентифицира с определена общност. Социалните мрежи удовлетворяват потребността от информация, комуникация, разнообразна дейност и забавление в сферата на определени интереси, като същевременно осигуряват на индивидите солидарна среда, където те да споделят и намират разбиране и подкрепа като личности[9].
Фейсбук създава не само единични самостоятелни последователи. Социалната мрежа създава различни социални групи от последователи, споделящи своето общо, положително или отрицателно, мнение по отношение на даден обект или общозначим за групата въпрос. Тази маса от потребители заразява след себе си нови и нови привърженици, идентифициращи се с груповата позиция и споделящи груповото мнение, като силата на общността в редица случаи може да провокира и реални действия в реалната среда. Така например през 2012 г., след гласуван нов закон за облекчени условия към инвеститорите при изграждане на туристически съоръжения в българските планини, няколко хиляди протестиращи, организирали се във фейсбук, блокират центъра на София в продължение на няколко дни. Протестите им довеждат до президентско решение за вето върху законовите поправки. Не след дълго блогъри, журналисти и социолози основат нова гражданска платформа, наречена „Гневните“, която има за цел да даде трибуна за обществени дебати по актуалните за обществото теми[10].
През годините сформиращите се групи във фейсбук имат своето обществено значение и в сферата на здравеопазването, околната среда, както и като форма на подкрепа за различни социални каузи. Една от най-актуалните теми, дискутирани през тази година, е свързана с обществените настроения по отношение на сирийските бежанци. Тук е уместно да споменем, че мнозина от дискутиращите даден социален въпрос нямат реално или имат само бегло наблюдение върху него. Потребителската представа за определена тема всъщност се изгражда сред множеството мнения до отсяването на едно – опростено и масово подкрепено. Тази представа се допълва и от позицията на авторитетни личности, взели участие в разглеждането на въпроса и също подкрепящи основното мнение. Този феномен може да бъде обяснен с факта, че човек рядко би могъл да има реална пълна представа за разисквания въпрос и неминуемо до голяма степен се доверява на мнозинството, към което сам избира да се причисли, споделяйки общото мнение. Действията на човека се основават не на директно и безспорно познание, а на представи, които сам си е създал или са му били предоставени[11].
В първа глава от книгата си „Общественото мнение“ Лоутър Липман разглежда опосредстваното познание за света, в който живеем. Според автора реалната среда е прекалено голяма, за да можем да я опознаем директно. Ние не притежаваме способността да се справяме с толкова много изтънченост, с толкова много вариации, промени и комбинации. И макар че трябва да действаме в тази среда, длъжни сме, преди да се справим с нея, да я реконструираме на по-опростено ниво[12], такова каквото бихме могли да разберем и приемем. Така потребителите в социалната мрежа опознават света чрез оценката на мнозинството, приемайки само тази част от него, която най-близко до тях описва и допълва стереотипната им представа за действителността. Тук можем да говорим за изграждане в съзнанието на човека на псевдосреда, базирана върху най-близките до него чувства, мнения и дори надежди. Човешката псевдосреда, т.е. вътрешните представи за света, е елемент, който детерминира мисълта, чувството и действието. Ако връзката между реалността и реакцията на човек е директна и незабавна, а не индиректна и само загатната, няма да познаваме нерешителността и неуспеха; ако всеки от нас се вписва в света така уютно, както детето в утробата на майката, Бърнард Шоу едва ли би имал основание да твърди, че с изключение на първите девет месеца от съществуването си, нито едно човешко същество не успява да се справи с делата си толкова добре, колкото едно растение.
Според автора светът, който познаваме, е създаден в съзнанието ни благодарение на псевдосредата, вмъкната между нас и нашето обкръжение, защото човек не е бог в Аристотелевия смисъл, който обхваща всичко с един поглед. Ние сме творение на еволюцията и сме в състояние да оценим правилно единствено онази част от реалността, която ни дава възможност да се адаптираме към нейните промени. Псевдосредата е нашата частична или напълно нереалистична представа за действителността, която ни въздейства така, сякаш е самата действителност. Често дори реагираме на измислиците[13], които я създават, точно толкова силно, колкото и на действителността, независимо че представите в съзнанието на хората не съответстват автоматично на външния свят. Тази илюзорна представа за света, тези сравнително осакатени образи на действителността се изграждат в съзнанието ни благодарение на социалната среда, в която се намираме – именно тя е мястото, в което навлизат идеите, там те се обсъждат и одобряват, там се решава, за всеки отделен етап от дискусията, кои авторитети и коя информация са допустими или не. Социалната среда създава предпоставка за образуването на всеобщо приет образ за действителността, изграден върху образите и идеите, с които социалната среда е трансформирала обективната действителност. Тези образи определят поведението на цели групи от хора или на отделни индивиди, действащи от името на множеството, и създават т.нар. „обществено мнение“. Тогава именно се проявяват условията за гражданската онлайн журналистика[14] – най-активна и влиятелна, когато става дума за общовалидни проблеми, извикващи необходимостта от обществено мнение и подкрепа. И именно тогава фейсбук се явява барометър на общественото мнение в почти реално време.
Днес не е възможно да разберем общественото мнение извън дигиталната среда и в частност, извън социалните мрежи, поради факта, че дигиталната епоха промени изцяло начините за осъществяване на публична комуникация, което от своя страна се отрази и върху формирането на общественото мнение. Именно социалните мрежи към днешна дата се явяват трибуната за изразяване на обществените предпочитания. Причините за това са породени от „плодородната“ дигитална среда, даваща възможност за диалогична комуникация, публичност и достъпност на тази комуникация. Общественото мнение се появява, когато има спорен, дискурсен въпрос[15] и има за цел да овладее в общественополезна насока породилата се кризисна ситуация. Каква част обаче от мненията, акциите, споделянията, харесванията, разочарованията и пр., споделени във фейсбук или изобщо в социалните мрежи като цяло, са представителни за цялото българско общество? Когато например потребителите на фейсбук са възмутени от нещо, това означава ли, че е възмутена цяла България? [16] Ако повече от половината българи са интернет потребители и имат възможността да изкажат мнението си онлайн, то дали те могат да представляват мнението и на другата, офлайн половина? И дали всички те споделят единно мнение по всички теми? Колко от тях никога не дават своето мнение, а мълчаливо и анонимно следят развоите на дискусиите? Тук е мястото да споменем, че общественото мнение в социалната мрежа се изгражда сред виртуална масова публика. Тук влизат в употреба и понятията „интернет публика“ и „онлайн аудитория“. Според М. Кастелс отличителният белег на този тип публика е превръщането ѝ от пасивен обект в интерактивен субект в резултат на възможността не само да получава, но и да създава и разпространява послания, както и да участва в интензивен, свободен и равноправен информационен обмен[17]. В медийните изследвания терминът „интернет публика“ се пресича, припокрива или синонимизира с термина „(интернет) потребители“, който назовава позицията на публиката от гледна точка на социалните и маркетинговите измерения на масовите комуникации. Някои изследователи виждат потребителите като отделна съставна част на медийната аудитория – четвъртата група заедно с традиционните групи на читатели, слушатели и зрители[18]. Според други появата на интернет води до неизбежното обединяване на читателите, слушателите и зрителите в общата категория потребители. Аудиторията постепенно се видоизменя в аудитория само от потребители и този факт води след себе си последствия и за променящите се медии, и за информационното съзнание на членовете на самата аудитория. В интерес на истината тя винаги е била съставена от единици, но тези предвестници на съвременните самостоятелно мислещи и избиращи единици нямат нищо общо с разчленената аудитория на дигиталното време[19]. Дори напротив, потребителите в социалната мрежа са взаимосвързани, те си взаимодействат и се разглеждат като общ групов елемент в системата на дигиталната среда. Тяхното мнение е важно само тогава, когато е общо и масово. Само тогава то има тежест и може да бъде чуто.
Общественото мнение в дигиталната среда се характеризира с признаците на отделните типове дигитални потребители, които могат да бъдат както активни по всички теми, така и апатични, заинтересовани само от отделни въпроси или вземащи участие единствено по горещи теми. В този ред на мисли общественото мнение във фейсбук е резултат от появата на специфичен въпрос, който обединява потребителите, нямащи други постоянни общи черти. На тази база можем да кажем, че общественото мнение в социалните мрежи се ражда внезапно чрез непреки, невидими и изненадващи факти. То изгражда в отделните единици потребители определени образи, пораждащи определени чувства, споделени от мнозинството в определен момент. Единственото чувство у всеки, който не е участник в дадено събитие, се поражда от представата за него в собственото му съзнание. Ето защо, докато не знаем какво другите мислят, че знаят, не можем наистина да разберем техните действия[20] и мнение или няма как да кажем дали породените общи потребителски нагласи, чувства и мнения в социалната мрежа по отношение на общественозначими въпроси не са споделени и от останалата част от обществото ни, която не притежава свой онлайн образ. Със сигурност обаче можем да предположим, че теми, които засягат ценностната система на обществото или обществено установените норми и модели на поведение, биха били групово споделени онлайн и офлайн. Ето защо може да се отбележи, че има само една-единствена човешка дейност, при която всички хора постигат пълен свещен съюз. Това се случва в онези междинни фази на войната, когато страхът, враждебността и омразата постигат пълна власт над духа, като си поставят за цел да унищожат всеки друг инстинкт или да го вербуват, преди умората и досадата да са го напуснали. В почти всяко друго време, независимо от средата, възникват достатъчно много чувства, които предизвикват конфликт, избор, колебание и компромис. Във времената на относителна сигурност символите на общественото мнение подлежат и са обект на проверка, сравнение и оспорване. Те се появяват и изчезват, сливат се в едно и биват забравяни, но никога не успяват да организират до съвършенство емоцията на цялата група[21]. Все пак обаче можем да говорим, че макар и за кратко, с различна плътност и интензивност, посока и устойчивост, информационна и социална подкрепа, сформираното обществено мнение във фейсбук е доказало към днешна дата силата си да променя реалната среда под своя натиск. Доказателство за това са множеството все по-чести прояви на реални протести, организирани във фейсбук пространството от т.нар. „будно общество“ по отношение на общественозначими въпроси. Ето защо няма как да не отбележим значимостта на общественото мнение, както и значимостта на социалната мрежа като платформа за неговото формиране. Както Джейм Ръсел Лоуел казва: „Натискът на общественото мнение е като атмосферата. Не можеш да я видиш, но тя е навсякъде и дори има реално измерение – приблизително седем килограма на един квадратен сантиметър“.
[1] Newhagen, J.E. Rafaeli, S. Why communication researchers should study the Internet: A dialog, Journal of Computer-Mediated Communication.
[2] Мавродиева, Иванка. Академична комуникация в интернет, уебавтор, уебредактор и уебчитател. // Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, 2011, № 1. <https://goo.gl/35KMNe>
[3] Сдружение „Интерактив Адвъртайзинг Бюро България“ (IAB България).
[4] Райков, Здравко. PR. Технологията на успеха. София, Дармон, 2003, с. 51. (*Проф. Райков отбелязва значението на телевизионния образ, който можем да причислим и към изграждането на медиен образ в интернет и в частност, в социалните мрежи).
[5] Доклад за е-потребителите, юни 2011 г. <http://www.e-consumers.bg>
[6] Гемиус. „Виждаш ли? 2011“, доклад, с. 63. <http://doyoucee.gemius.com/pl/doyoucee_news>
[7] Country report. Проучване на дигиталните медии: България, Фондация „Отворено общество“, 2013. <https://goo.gl/T0CR3j>
[8] Stranici.bg. Карта на българските фейсбук страници. <http://www.stranici.bg/map>
[9] Кирова, Людмила. Виртуалните общности и компютърно опосредстваната комуникация днес. Социалните мрежи. // Реторика и комуникации, 2013, № 9. <https://goo.gl/35KMNe>
[10] Country report. Проучване на дигиталните медии…
[11] Липман, Уолтър. Общественото мнение. София, ЛиК, 2001.
[12] Пак там.
[13] „Под „измислици“ аз не разбирам лъжи. Схващам ги като начин на представяне на средата, а той в известна степен е създаден от самия човек.“ (Липман, Уолтър. Общественото мнение.., с. 19.).
[14] Country report. Проучване на дигиталните медии…
[15] Райков, Здравко. PR…
[16] Божидаров, Деян. Може ли интернет да формира „обществено мнение“?
<http://www.webcafe.bg/id_766193864>
[17] Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. София, ЛиК, 2004.
[18] Михайлов, В. Медийната аудитория. <http://ebox.nbu.bg/masovi_komunikacii/sk1_1.html>
[19] Литературата в медийната среда: Терминологичен онлайн речник.
[20] Липман, Уолтър. Общественото мнение…
[21] Пак там.
Цитирана литература:
- Newhagen, J.E. Rafaeli, S. Why communication researchers should study the Internet: A dialog, Journal of Computer-Mediated Communication.
- Мавродиева, Иванка. Академична комуникация в интернет, уебавтор, уебредактор и уебчитател. // Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, 2011, № 1. <https://goo.gl/35KMNe>
- Сдружение „Интерактив Адвъртайзинг Бюро България“ (IAB България).
- Райков, Здравко. PR. Технологията на успеха. София, Дармон, 2003, с. 51. (*Проф. Райков отбелязва значението на телевизионния образ, който можем да причислим и към изграждането на медиен образ в интернет и в частност, в социалните мрежи).
- Доклад за е-потребителите, юни 2011 г. <http://www.e-consumers.bg>
- Гемиус. „Виждаш ли? 2011“, доклад, с. 63. <http://doyoucee.gemius.com/pl/doyoucee_news>
- Country report. Проучване на дигиталните медии: България, Фондация „Отворено общество“, 2013. <https://goo.gl/T0CR3j>
- bg. Карта на българските фейсбук страници. <http://www.stranici.bg/map>
- Кирова, Людмила. Виртуалните общности и компютърно опосредстваната комуникация днес. Социалните мрежи. // Реторика и комуникации, 2013, № 9. <https://goo.gl/35KMNe>
- Country report. Проучване на дигиталните медии…
- Липман, Уолтър. Общественото мнение. София, ЛиК, 2001.
- Пак там.
- „Под „измислици“ аз не разбирам лъжи. Схващам ги като начин на представяне на средата, а той в известна степен е създаден от самия човек.“ (Липман, Уолтър. Общественото мнение…, с. 19.).
- Country report. Проучване на дигиталните медии…
- Райков, Здравко. PR…
- Божидаров, Деян. Може ли интернет да формира „обществено мнение“? <http://www.webcafe.bg/id_766193864>
- Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. София, ЛиК, 2004.
- Михайлов, В. Медийната аудитория. <http://ebox.nbu.bg/masovi_komunikacii/sk1_1.html>
- Литературата в медийната среда: Терминологичен онлайн речник. <https://goo.gl/35KMNe>
- Липман, Уолтър. Общественото мнение…
- Пак там.
[1] Newhagen, J.E. Rafaeli, S. Why communication researchers should study the Internet: A dialog, Journal of Computer-Mediated Communication.
[2] Мавродиева, Иванка. Академична комуникация в интернет, уебавтор, уебредактор и уебчитател. // Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, 2011, № 1. <https://goo.gl/35KMNe>
[3] Сдружение „Интерактив Адвъртайзинг Бюро България“ (IAB България).
[4] Райков, Здравко. PR. Технологията на успеха. София, Дармон, 2003, с. 51. (*Проф. Райков отбелязва значението на телевизионния образ, който можем да причислим и към изграждането на медиен образ в интернет и в частност, в социалните мрежи).
[5] Доклад за е-потребителите, юни 2011 г. <http://www.e-consumers.bg>
[6] Гемиус. „Виждаш ли? 2011“, доклад, с. 63. <http://doyoucee.gemius.com/pl/doyoucee_news>
[7] Country report. Проучване на дигиталните медии: България, Фондация „Отворено общество“, 2013. <https://goo.gl/T0CR3j>
[8] Stranici.bg. Карта на българските фейсбук страници. <http://www.stranici.bg/map>
[9]Кирова, Людмила. Виртуалните общности и компютърно опосредстваната комуникация днес. Социалните мрежи. // Реторика и комуникации, 2013, № 9. <https://goo.gl/35KMNe>
[10] Country report. Проучване на дигиталните медии…
[11] Липман, Уолтър. Общественото мнение. София, ЛиК, 2001.
[12] Пак там.
[13] „Под „измислици“ аз не разбирам лъжи. Схващам ги като начин на представяне на средата, а той в известна степен е създаден от самия човек.“ (Липман, Уолтър. Общественото мнение.., с. 19.).
[14] Country report. Проучване на дигиталните медии…
[15] Райков, Здравко. PR…
[16] Божидаров, Деян. Може ли интернет да формира „обществено мнение“?
<http://www.webcafe.bg/id_766193864>
[17] Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. София, ЛиК, 2004.
[18] Михайлов, В. Медийната аудитория. <http://ebox.nbu.bg/masovi_komunikacii/sk1_1.html>
[19] Литературата в медийната среда: Терминологичен онлайн речник.
[20] Липман, Уолтър. Общественото мнение…
[21] Пак там.
Активна среда 