Живей!

Повечето хора….
Повечето хора страдат в този си живот. И много обичат да се оплакват от това.
Повечето хора реагират и действат първосигнално. Останалите изобщо не действат.
Повечето хора чакат… очакват нещо или някой с надежда и.. скръстени ръце.
Повечето хора лягат вечер с вяра в утрешния ден и се събуждат вкиснати и с псуващи устни.
Повечето хора гледат през лъскави витрини, укоряват комшиите, родата, упрекват управляващите и мафията. Джобовете им остават все така празни, а душите и нуждите – неудовлетворени.
Повечето хора стават от леглото, палят цигара и само като се сетят къде отиват и какво ще правят, осъзнават, че една цигара няма да им стигне и така палят втора..
Повечето хора упрекват партньора за личното си нещастие във връзката.
Повечето хора пипат увисналата си кожа, взират се в дълбоките бръчки, крият плешивите си глави под шапки, както и целулита и наднорменото тегло зад дебели дрехи. Всеки нов понеделник за тях е време за промяна и всеки вторник е ден за поредното разочарование от самия себе си.
Повечето хора ОБВИНЯВАТ ДРУГИЯ и ОТЛАГАТ ЗА УТРЕ.
Когато са ви задавали въпросите „Ти с какво се занимаваш?“ и „Какво обичаш да правиш през свободното си време?“, вие със сигурност не сте давали точните и честни отговори. Защото те са, че обичате да се оплаквате и да не правите нищо и да мислите негативно за себе си и околния свят.
100% от жените преглътнаха тежко или присвиха устни, когато прочетоха за целулит и наднормено тегло и 100% от мъжете мислено си казаха „Така е“ , когато прочетоха, че работят за жълти стотинки.
Въпрос на приоритети.
За хората това е ежедневието – оплакване и недоволство. Или поне за повечето хора.. А ти от тях ли си?
ТИ не си това, което си мислиш. Ти не тъждествено равен на мислите си.
ТИ не си и емоциите си. Те са плод на твоето АЗ, но НЕ СА твоето АЗ.
ТИ не си страховете си. ТИ си техният първоизточник, но не и тях самите.
Ти си много повече от плешив мъж с ниска заплата.
ТИ си много повече от жена с прошарена коса и/-ли зле оформена фигура.
ТИ си шедьовър. Уникален индивид. Живей като такъв, защото някой ден ще си просто некролог! ЖИВЕЙ!

 

Автор: Радослава Милева

• Радослава Милева